Поведението е само върхът: Какво стои зад „трудното дете“

Какво стои зад поведението на едно дете? Кога зад лошото поведение, тревожността, избухването или отказа да направи нещо се крие нещо много по-дълбоко? И как родителят може да бъде до детето, без постоянно да се опитва да го „поправя“?

В новия епизод на "NOVA LAB Баланс" Лора Инджова разговаря с д-р Гергана Маркова, специалист по ранното детско развитие за онези сигнали, които често остават неразчетени от възрастните.

Един от акцентите в разговора е твърдението, че поведението на детето най-често говори за онова, което думите не могат да изкажат. Когато детето не може да обясни какво му се случва, тялото и поведението му могат да дадат важни сигнали.

Д-р Маркова обръща внимание на нещо, което майките и бащите могат да наблюдават в ежедневието – тялото, поведението и дишането на детето. Силното въртене, отдръпването, напрежението, промяната в дишането, зачервяването или търсенето на физическа близост могат да са сигнали, че детето изпитва трудност да се саморегулира.

Когато детето е под стрес, то не винаги може да ни чуе

В разговора се обсъжда и една важна разлика: между това да искаме да коригираме поведението на детето и това първо да му помогнем да се почувства сигурно.

Когато детето е силно напрегнато, обясненията, съветите и забележките може да не стигнат до него по начина, по който възрастният очаква. Затова понякога най-важното е родителят просто да остане близо. „Аз мога да понеса това от теб“ – това е посланието, което според д-р Маркова детето има нужда да усеща в трудните моменти.

Не всяка ситуация изисква незабавно решение. Понякога присъствието, спокойствието и докосването могат да бъдат по-важни от думите.

Новости в образованието: Предлагат назначаване на специалисти по личностно развитие в училищата

Сигурност, свързаност и принадлежност

Разговорът поставя и друг въпрос – как децата изграждат усещането, че са част от света около тях. Сигурността води до свързаност, свързаността – до принадлежност, а оттам детето постепенно изгражда усещане за способност и собствена стойност.

Тази връзка има значение и когато малкият човек започне да се отделя от родителя, да посещава детска градина, да тръгва на училище и да се среща с все повече социални ситуации.

Границите също са форма на любов

Една от темите в епизода е и поставянето на граници. Д-р Маркова говори за възможността родителят едновременно да обича детето си и да поставя ясна граница. Границата не е задължително отхвърляне. Напротив – ясното послание: „Обичам те, но няма да позволя да удряш“ - показва на детето, че връзката остава стабилна, когато поведението му не е приемливо.

Важно е не само да има последствие, но и да бъде обяснено какво се е случило, какво следва от него и защо.

А какво стои зад лошата оценка?

Втората половина на разговора насочва вниманието към училището и реакциите на родителите, когато детето не се справя. Какво правим, когато получи поредица от слаби оценки? Наказваме ли? Забраняваме ли? Или първо се опитваме да разберем какво се случва?

Д-р Маркова казва, че в такава ситуация родителят трябва да зададе въпроси и да потърси причината – как се чувства детето в училище, каква е комуникацията му с учителя, има ли приятели, чувства ли се сигурно, има ли вътрешна несигурност или трудност? Защото зад привидното „не искам“ или „не мога“ може да стои преживяване, което детето все още не може да обясни. Затова един от основните акценти в разговора е прост, но важен:Преди да отсъдим, е необходимо да попитаме.

Разговорът трябва да започва от най-ранна възраст и да продължава с порастването. А когато детето стигне до тийнейджърските години, способността на родителя да остане близък, да слуша и да понесе дори трудните думи става особено важна. Защото детето невинаги казва директно какво преживява.

Понякога първо го показва с поведението си. И задачата на възрастния е да се опита да разгадае и чуе това, което стои отвъд него.

Целия епизод с д-р Гергана Маркова може да гледате в новия епизод на подкаста NOVA LAB в YouTube на @novalabofficial.