Завръщане у дома: Мотивацията за постоянно установяване в България

По данни на НСИ през 2025 година почти 45 000 души са променили обичайното си местоживеене от чужбина в България. Сред тях почти 50% са граждани на държави извън Европейския съюз, около 40 на сто имат българско гражданство и малко повече от 15% са граждани на държави от Европейския съюз. Над 50% от тези хора са мъже, а почти 48% са жени.

Немалка част от българите, които са решили да се завърнат от чужбина трайно у нас, са се възползвали от програмата на Агенцията по заетостта „Избирам България” – около 1000 души.

 „По проекта са кандидатствали и са одобрени хора с най-различен профил. Има хора със средно образование, както и висшисти. Има хора, които са заети в сектора на търговията, услугите, транспорта. Също имаме високоспециализирани експерти в областта на медицината, IT сферата, както и в образованието", обясни главният експерт в Агенцията по заетостта Борис Филипов.

От Агенцията по заетостта предоставят финансова подкрепа за транспортиране на покъщнината на сънародниците ни, които искат да се върнат у нас. Размерът на помощта зависи от това, от коя държава се преместват.

"Избирам България" - държавата плаща на работещите да се преместят в по-малки населени места

„Ако е държава членка на ЕС или кандидат-членка на ЕС, се възстановяват до 2500 евро, а ако е от трета държава – до 5112 евро”, обясни Филипов.

Предлага се и услуга, насочена към посредничеството. „Ако желаят да започнат работа чрез нашите колеги в страната, на базата на техния профил и интереси, колегите им предоставярат възможности за започване на работа”, обясни Филипов.

Друга подкрепа, която предоставя Агенцията по заетостта, е ако започнат работа в населено място, в което не притежават собствено жилище, но имат адресна регистрация. Тогава се изплащат по 209 евро на месец.

„Предоставяме и средства за транспорт от и до работното място за всеки отработен ден", обясни Филипов. 

С всеки одобрен кандидат се сключва договор.

„Към настоящия момент на база искания за плащания са изплатени малко над 1,3 милиона евро", обясни Филипов.

Ако запазят работата си между 6 и 12 месеца, получават еднократни стимули. Предоставя се и възможност за обучения по български език.

От Лондон до Варна: Историята на българка, която избра качеството на живот пред кариерата в чужбина

Филипов обясни, че най-много българи са се върнали от Великобритания и Германия, но има и такива от Белгия, Испания, Финландия, Норвегия, дори Япония, Китай, Австралия и САЩ.

У нас има и българи от Канада, които се връщат след повече от 30 години живот там и решават да останат трайно в България. Емил Трънкаров заминава за Канада малко след настъпването на демокрацията у нас. Там работи като научен сътрудник. По-късно създава собствена компания. Трънкаров създава семейство.

Днес децата му говорят български, въпреки че са родени и израснали в Канада.

Началото му там въобще не е било лесно. Отива в Квебек и първата година живее в Армията на спасението. Въпреки трудностите Емил Трънкаров създава собствен успешен бизнес, изгражда собствен дом и създава семейство на хиляди километри от родината. Един ден спонтанно решава да се върне у нас и да остане в България.

„Това беше по времето на COVID. Тогава си пролича колко много ги беше страх хората там”, разказва Трънкаров. 

За момента се очертава цялото му семейство да се установи трайно в България.

За една голяма част от сънародниците ни зад граница обаче завръщането от чужбина в родината не е на дневен ред.

Обещанията на политиците: Популизъм или реални действия?

Темата с българските общности е много важна, коментира в предаването „Денят на живо” социалният антрополог Харалан Александров.

Според него тя ще присъства в предизборната кампания. „Силно се надявам да бъде ориентирано към разумни и добронамерени политики за подкрепа на нашите сънародници. А да не се изчерпва само с абстрактни призиви”, каза Александров.

Той обясни, че българите се връщат по различни причини, според социалния им статус.

Едните са предприемачите, които се ръководят главно от възможностите за правене на бизнес.

„В България бяха – и се надявам да продължат да бъдат – много добри от гледна точка на данъчното облагане. Особено с натрупването на опит и капитал, много от тези хора решават да проверят какво могат да направят”, коментира Александров.

„За по-голямата част от хората, които са заминали главно през '90-те години, когато икономическата ситуация в България беше катастрофална, водещо е развитието на пазара на труда – т.е. съотношението между заплащане и цена на живота, което в определен момент започна да се доближава”, каза Александров.

Повече гледайте във видеото.