Според международния журналист Ангел Петров идва времето на регионалните сили

Светът се променя, а промяната може да донесе война, но може и да не донесе. Промяната е към несигурност и бъдещето не е оформено. Идва времето на регионалните сили, светът се регионализира. Това заяви в предаването "Ревизия" международният журналист Ангел Петров. Той бе гост в първото предаване от поредица, посветена на геополитическите напрежения и тенденции.
 
По думите на Петров е рано да се говори, че геополитическата обстановка е "бременна" с нова идея за голяма война: "С война - не. С промяна - със сигурност. Но промяната може да донесе войни, но може и да не донесе. В момента се говори много за хибридна война. През 2014 година Естония, Латвия, Полша надигнаха вой и предупреждаваха за Русия. Особено в България и в Германия дори гледаха на тях с насмешка. А сега дори висши европейски представители говорят, че хибридната война е все по-малко хибридна. Голямата промяна обаче дойде с Доналд Тръмп, особено с втория му мандат. Голяма част от тенденциите, които той изкова през този втори мандат ще останат, който и да го наследи, както и да минат междинните избори."
 
 
Според него и точно това е думата, която трябва да използваме към този момент - промяна: "Промяна към несигурност в момент, в който бъдещето не се е оформило. Епохите, които не сме живели, трудно можем да ги назовем. Щатите много дълго време имаха една много красива дреха, красива - за нас. Но ето - дори Марк Карни - премиерът на Канада говори за времето в лъжа във времето на либерализма. Днес мнозина вярваме в това. Всичко това беше гарантирано от защитния чадър на Америка и от нейното желание да споделя нашите ценности. Беше й полезно да ги споделя. В мига, в който спря да го прави, картината се промени и ние го виждаме в момента. Сега всички се оглеждат - през Балканите, през Близкия изток, Югоизточна Азия, Русия, всички се оглеждат да видят как ще се отрази тази липса на диалог."
 
Това, което трябва да признаем, казва експерът, е, че регионалните сили се изправят. "Мисля, че един от големите фактори е усилването на регионалните играчи, на средните сили. Аз например смятам Русия за средна сила - голяма, с ядрено оръжие, но средна. Факт е, че Русия се нагажда в новата обстановка и знае, че има неща, които са ѝ по-позволени в момента и то в Европа."
 
Що се отнася до ситуацията в Европа, редица анализатори сравняват момента с 30-те години на миналия век, заради растящата подкрепа за крайнодесни партии. Има ли причина за притеснение?
 
"Няма как да не проектираме миналото върху бъдещето. Всеки европеец знае какво е станало, когато в Германия е дошла крайнодясна партия, нормално е да гледаме така. От друга страна много се притеснявахме от Мелони в Италия, но ето, че не стана така, както очаквахме. "Мелонизацията" показа, че крайнодесен може да дойде и да обере посланията си. Алтернатива за Германия може да стане опасна, но в момента, в който ѝ се даде възможност да управлява - тя ще спре да бъде маргинална и с подкрепата си ще бъде системна партия. Веднъж дошла на власт - тя има отговорност", коментира Петров.
 
 
В такъв случай - премества ли се здравият разум от Запад на Изток в Европа?
 
"В голяма степен това преместване е факт и в момента. Отчасти, защото войната в Украйна го задвижи, от друга, защото силата на тези държави расте. Те догониха запада до голяма степен, при нас например не се получи. Но тези държави са и по-близко до Западна Европа и те се справиха. Но те са здравия разум в някои отношения, в други - ще видим какво ще покаже времето. Например миграцията - те са защитници на етническата хомогенност, при все, че в Полша има милиони украинци. Колкото повече забогатяват, толкова ще се променят и озападняват", каза той.
 
Началото на разпада?
 
Къде беше началото? Началото на края на светът какъвто го познавахме. Дали беше началото на непредизвиканото, незаконно и пълномащабно нахлуване на Русия в Украйна през 2022 година или 8 години по-рано - когато Крим беше откъснат от плътта на страната? Дали беше по-рано - с "Ислямска държава" и хаоса, който тя пося в Сирия и Ирак, изпратил огромни бежански вълни към Европа, която очевидно не можа да се справи с баланса между своите ценности на морала и практичността на бъдещето?
 
Или още по-назад - дали не трябва да търсим началото из арабските площади от 2011 година, когато целият регион повярва, поне за миг, че може да се преоткрие, че свободата там може да бъде като свободата тук? Дали беше Русия - с нейните първа и втора чеченски войни, с Грузия от 2008, когато за първи път след студената война танковете пресякоха европейските граници? Дали беше финансовата криза от 2008 година?
 
Дали беше 11 септември, когато Америка за първи път от десетилетия усети, че собствената ѝ земя не е недосегаема, и тръгна по път, който доведе до Афганистан, до Ирак, до две десетилетия война, от които светът така и не се съвзе напълно? Или може би трябва да търсим началото не в трагедия, а в тих референдум – Brexit през 2016-та, годината, в която Европа за първи път видя как собствен член доброволно си тръгва от масата, а отвъд Атлантика Доналд Тръмп за първи път влезе в Белия дом, обещавайки да преобърне точно онзи ред, който познавахме. Или беше пандемията – когато за месеци целият свят спря, границите се затвориха, а доверието между държавите се пропука, докато всеки търсеше ваксини и маски единствено за себе си?
 
Или трябва да стигнем тук - до тази есен - до Близкия изток, отново в пламъци, до Газа, до всичко, което се случи след седми октомври и продължава да преначертава картата на региона пред очите ни? Дали има и значение началото, ако дваж по-неясен е финалът. Някъде там е имало начало, някъде там има и край, но в момента живеем в условия на разпад над световния ред от Бретън Ууд и нашата цивилизация е под атака.
 
Повече гледайте във видеото.

Добави ни в предпочитани източници в Google

Последвайте ни

tracking tracking tracking tracking tracking tracking tracking