„Тук и сега“: Китодар Тодоров за любовта, вярата, семейството и уроците на живота

В „Тук и сега“ Деси Банова-Плевнелиева ни среща с един от най-разпознаваемите български актьори - Китодар Тодоров. Човекът, когото познаваме с неговото чувство за хумор, самоирония и нестандартен поглед към живота, този път ще ни покаже една по-различна страна от себе си. Китодар ще говори за любовта, семейството, децата, вярата, трудните моменти и научените уроци-гледайте тук и сега.

Китодар Тодоров разказва за силната връзка със своите баба и дядо и за уроците, които е научил с годините. Смъртта на дядо му го кара да осъзнае колко важно е да отделяме време и внимание на най-близките си хора. Именно тогава започва да прекарва повече време с баба си – да излизат заедно, да посещават ресторанти и да се среща с приятелите му.

„Предизвиквам те”: Китодар Тодоров за доверието и негативните персонажи на сцената

„За съжаление, аз не отвръщах много-много на дядо ми, който много ме обичаше. Бях калпазанин. Когато той почина, осъзнах, че трябва да обръщаме повече внимание на близките си. С баба ми започнах да излизам навън. Ходехме на кафе, на ресторант, запознах я с приятелите ми. Но това се случи след смъртта на дядо ми. Трябваше ми доста време, за да осъзная, че семейството е нещо много важно и че трябва да обръщаме внимание на близките си“, споделя Китодар Тодоров.

Три години, прекарани в Нигерия, също оставят силен отпечатък върху начина, по който гледа на живота. Там смъртта е била много по-видима част от ежедневието - малария, трески, змии, комари, проблеми с водата и престъпност. Именно това го кара да осъзнае колко ценен е всеки един момент.

„Може би основното, което ми даде Нигерия, е, че сме смъртни. И че всеки миг е важен. И че трябва да го оценяваме, защото утре може да няма. Това идва от факта, че в Нигерия смъртта е много видима. Имаш малария, трески, змии, комари. Водата е с амеби и можеш да получиш различни инфекции. Да не говорим, че имаше и голяма престъпност, защото аз съм живял там през 1990-1993 година. И това е много важно. Хората там, според мен, са по-щастливи, защото осъзнават, че са смъртни. Това наистина те кара да живееш в момента на пълни обороти. Да не се оплакваш, защото в живота могат да ти се случат много по-тежки неща. Просто да се радваш на момента“, споделя Китодар Тодоров.

На 12 години Китодар Тодоров преживява сериозна операция заради перитонит. Няколко години по-късно той открива вярата. Израства в атеистично семейство и няма почти никакъв досег с религията, но още като млад започва да си задава въпроси.

„Две-три години по-късно открих вярата. Малко преди това бях много впечатлен от едно парче на Anthrax, доколкото си спомням - „Anarchy in the U.S.A.“, кавър на „Anarchy in the U.K.“ на Sex Pistols. Много се кефех на песента, но там откровено пеят, че са антихристи. Спомням си, че това ме смущаваше. Аз нямах никакъв допир до религията под никаква форма. Семейството ми беше много атеистично. И въпреки това тази фраза ме смущаваше. Осъзнавах, че нещо не е наред. А тази операция сякаш беше връхната точка на всичко това“, разказва той.

Днес един от въпросите, които най-силно вълнуват Китодар Тодоров, е свързан с любовта към Бога. Той признава, че въпреки вярата си невинаги намира време за молитва.

„Най-много ме вълнува как обичаш Бога. В молитвеника има сутрешни и вечерни молитви, в които молиш Бога да те научи да го обичаш. Намирам време за всичко, но не и за молитва, което е много странно. Един мой приятел, който е много вярващ и много знаещ човек, ми каза: „Разлистваш Библията и лека-полека се унасяш, докато в играта не ти стигат три, четири, пет, шест часа“. Тоест ние заменяме Бога с всякакви удоволствия. Храним удоволствията си, но не храним душата си с молитвеност, което е голям проблем“, казва актьорът.

Геймингът е друга важна част от ежедневието му. Китодар Тодоров разказва, че винаги е обичал игрите, а с времето проектите му се променят - от гейминг съдържание към разговори с известни личности.

„И преди да има компютри, много обичах да играя. Допреди 4 години канех известни личности да си говорим, докато играем. Постепенно този формат започна да се променя и от гейминг започнахме да правим по-скоро подкаст с гости. Оставихме две игри - Dota, която така и не я научих, но много ми харесва, и CS, която също играем от време на време. Така че просто разделихме гейминга от другото“, обяснява той.

Въпреки многото си роли в киното и телевизията, Китодар Тодоров няма театрален фиш. Причината е страхът от публиката и недоверието в собствената му памет.

„Имам паника от публика и недоверие в паметта си и двете неща ми пречат да излизам пред публика. Тази отговорност, която един театрален актьор има към публиката – да поднесе добре, перфектно научен текст по най-добрия начин, чрез лична интерпретация и чрез работата на режисьора и останалите си колеги – аз някак си не мога да я поема. Това не е много подходящо за сцената“, признава той.

Съпругата му Мария е човекът, когото той определя като своя „най-здрава котва“. Двамата са различни, но според него именно нейните качества са сред причините семейството да има стабилност и уют.

„На първо място тя е много грижовен човек, което е много важно за едно семейство - поне един да бъде такъв. Тя възпитава на практика децата ми и основно се грижи за тяхното образование и така нататък. Тя пое целия този товар. Много е жалостива, което е супер качество. Тоест изпитва емпатия към хората, които страдат. Това е много важно качество. Има и чувство за дом, което също е много приятно и създава уют. Така че има много неща“, споделя той.

Като баща на Матея и Константин Китодар Тодоров се стреми да им дава свобода и да ги възприема като отделни личности. За него родителят трябва да споделя опита си, но не и да взима решенията вместо децата си.

„Аз вярвам, че родителят трябва да предостави на децата си избор, да им говори много на базата на своя опит. Но какво ще избере тази личност, независимо дали е синът или дъщерята, е абсолютно под техен контрол“, казва актьорът.

А най-голямото чудо в живота му е свързано именно с вярата, която открива години след тежкото изпитание в детството си.

„Според мен откриването на Бога. В крайна сметка откриването на православието за мен е най-важното, най-хубавото и истинското чудо в живота ми“, споделя Китодар Тодоров.

Повече гледайте във видеото.