Променят правилата за прием на ученици с хронични заболявания в гимназиите?

Правилата за прием на ученици с хронични заболявания в гимназиите ще бъдат променени, за да се затвори възможността за злоупотреба с тях. Това каза министърът на образованието и науката проф. Георги Вълчев по време на заседание на Комисията по образованието в отговор на въпрос на Ангел Янчев от „Възраждане".

Народният представител обърна внимание, че през това лято началниците на Регионалните управления на образованието са записали с над 50% повече ученици с хронични заболявания в сравнение с предходни години. По думите му завишената бройка е в паралелки с висок прием в езикови и математически гимназии, което поражда съмнения за заобикаляне на наредбата. Янчев посочи, че през миналата година от наредбата е отпаднал текст със списък на хроничните заболявания, въз основа на който началниците записват ученици в такива училища, и попита дали министерството ще промени наредбата до следващата кампания за прием в 8-и клас.

Медалите и отличията от XI клас вече ще важат за прием в университет

В отговора си министърът посочи, че вече са проведени няколко срещи с Министерството на здравеопазването, тъй като в тези случаи водеща е лекарската експертиза, както и среща с председателя на Лекарския съюз. „Ще се опитаме да направим промени, които да не ощетяват децата, които действително имат тежки хронични заболявания", каза той. По думите му действащата наредба през годините е давала възможност за заобикаляне на нейния замисъл. Министърът изрази надежда в следващите месеци да бъдат намерени решения и да бъдат предложени промени в наредбата.

Промяната на учебните програми 

Промяната на учебните програми от 5-и до 12-и клас ще стъпи на предварително обсъдени концепции по отделните предмети, които след това ще бъдат задание за работните групи. Така министър Георги Вълчев отговори на въпрос на Красимир Вълчев от ГЕРБ-СДС.

По думите на министър Вълчев основният проблем на сегашните учебни програми е, че са претоварени - твърде много учебно съдържание, което не оставя време за осмисляне и задържане на знанието, а оттам идва и функционалната неграмотност. Той посочи, че целта е да се даде базата по всеки предмет, върху която детето да надгражда. „Наясно съм, че ако продължим да работим по същия начин, ще получим още от същото", каза министърът.

Проф. Георги Вълчев се съгласи, че подходът чрез концепции е правилен, и го разграничи от предишния модел, при който изработването на програмите е било оставено изцяло на работните групи и експертите. По думите му реформата е по-важна от изпълнението на отделен проект. Той посочи, че срокът за изработване на новите програми е до 2029 г. и допълни, че е твърде дълъг. Ще бъде обаче представен ясен график за промените.

Промяна в оценяването

По темата за оценяването министърът каза, че промяната в начина на изпитване продължава успоредно с работата по учебното съдържание и учебниците. По думите му идеята е от 2028 г. интегралният изпит да бъде въведен и след 7-и клас. Той подчерта, че дотогава ще бъдат създадени необходимите условия, така че децата, учителите и семействата да имат увереност, че няма да бъдат изненадани и че децата няма да бъдат ощетени.

В репликата си Красимир Вълчев посочи, че основният проблем с функционалната грамотност идва от доминиращата култура на заучаване. „Оценяването казва кое е ценно да учиш. Ако изпитваме децата за умения, те ще учат с разбиране. Ако ги изпитваме да са запаметили знания, ще продължаваме да им даваме сигнал, че е важно да запаметят, колкото да минат изпита", каза той. Депутатът призова промените в оценяването да не изчакват новите учебни програми.