Народното събрание прие с почти пълно мнозинство предложението на Министерския съвет за придобиване на ПВО системи. Против гласуваха само депутатите от "Възраждане".

Договорът е за пет ракетни установки RIS-T SLM от Германия. С този контракт България прави нова стъпка към модернизирането на противовъздушната си отбрана, като ракетните комплекси, които са на стойност над 1 млрд. евро, ще бъдат бъдат финансирани чрез европейския инструмент SAFE. Подобни системи се изпозлват и в момента от Украйна. 

За новите системи са предвидени и управляеми ракети, допълнително оборудване, гаранционно обслужване и първоначална логистична поддръжка.

Комисията по отбрана подкрепи придобиването на още 5 зенитно-ракетни комплекса за над 900 млн. евро

В пленарната зала депутатите призоваха правителството и за работа по придобиване и на антидрон системи. А от "Демократична България" и днес настояха за по сериозни мерки в района на Черно море.

Сделката обяви министърът на отбраната. "В условията на променена среда в Европа, изграждането на модерна противовъздушна отбрана е от крайна необходимост", заяви Димитър Стоянов. Той отбеляза, че такава система не може да разчита само на изтребители.

Въпреки че пет формации подкрепиха проекта, не липсваха критики и въпроси. От ГЕРБ-СДС припомниха, че наскоро е одобрено закупуването на френски радари и попитаха обмислена ли е интеграцията и това дали ще струва допълнително на бюджета. "Придобиването на системи в сферата на отбраната не е нито бързо, нито лесно. В нашата реалност минава през четири правителства", посочи депутатът Христо Гаджев.

Според Иво Цанев от ДПС тези проекти са необходими, но някои от тях - много закъснели. "Вместо да търсим варианти за намаляване на разходите за сметка на определени модули, които заменяме, трябва да потърсим разширяване на покритието на антидрон системите". 

„Закъснели са с 40 години. Говорихме, че са необходими над 50 милиарда лева, за да бъде обновена Българската армия. Въпросът е на финанси и възможности”, отговори военният министър.

Димо Дренчев от "Възржадане" подчерта, че не е чул финасовите параметри на тази сделка - как ще плащаме и кога ще пристигнат комплексите. „Имам чувството в последните години, че вашето министерство се готви да води дойна от ХХ, а не от ХХI век”, критикува той.

А в кулоарите от "Демократична България" поискаха по-силна система за сигурност над Черно море. "Трябва да бъде създаден щит в Черно море, за да може търговското корабоплаване да не бъде нарушавано. Трябва да има тясно взаимодействие между България, Турция и Румъния в рамките на НАТО. Също така изискване от НАТО за засилено радиолокационно наблюдение и допълнителни сили на Алианса по бреговете на трите страни", коментира Ивайло Мирчев.

Очакванията са първият комплекс да бъде доставен до края на 2027 г. и да достигне етап на бойно дежурство през 2028 г. Сроковете за останалите зависят от производството, но се очаква това да стане през 2030 г.