Снимка: БГНЕС/ЕПА
Високите цени, корупцията, проблемите в образованието и несигурното бъдеще изкарват хиляди млади европейци на улицата. В Сърбия студентското движение вече доведе до политическа промяна, пише "Ройтерс".
„Ако ние горим, ще горите и вие с нас!“. Тези думи изписва върху протестен плакат 19-годишната Мая Гурдел от Брюксел. Посланието е вдъхновено от филма „Игрите на глада“ и се е превърнало в символ на младежки протестни движения по света. Днес то отразява гнева на цяло поколение, което все по-настойчиво иска да бъде чуто.
От Франция и Италия до Белгия, Албания и Сърбия - хиляди млади хора излизат по улиците с различни искания, но с общо послание – животът става все по-скъп, образованието не отговаря на очакванията им, възможностите за реализация намаляват, а политиците не се вслушват в проблемите им. Това разказва "Ройтерс" в обширен репортаж, посветен на нарастващото недоволство сред младите европейци.
„Отнеха ни дори възможността да мечтаем“
21-годишната студентка Киара е сред участниците в протестите в Милано. Според нея общественото недоволство е достигнало точка, в която натрупаният гняв се превръща в колективно действие. „Мисля, че най-голямата вреда, която тази управляваща класа нанесе на моето поколение, е, че ни отне дори способността да си представяме бъдещето, да мечтаем“, казва тя.
Младата италианка описва училища с недостиг на преподаватели и рушащи се сгради, а след завършването - перспективата за нископлатена работа и скъпо жилище, често далеч от родния град.
Недоволството в Европа продължава: Италия засилва мерките, протест на студенти и в Атина
Снимка: БГНЕС/ЕПА
Недоволството не се ограничава само до Италия. Във Франция протестите срещу високите разходи за живот прераснаха на места в сблъсъци с полицията. През последните седмици хиляди магазини бяха повредени или разграбени, а силите на реда използваха водни оръдия и светлинно-звукови гранати.
Цяло поколение се страхува от бедност
Зад протестите стоят и конкретни икономически показатели. Според европейско проучване, публикувано през 2025 г., 40% от хората на възраст между 16 и 30 години посочват поскъпването и разходите за живот като основно притеснение. Данните показват още, че сред 92,7 милиона души в Европейския съюз, изложени на риск от бедност или социално изключване през 2025 г., най-уязвими са младите хора между 18 и 24 години. При тях делът достига 26,3%, докато сред хората над 65 години е 18,8 на сто.
Според "Ройтерс" сред младите европейци се засилва и усещането за несправедливост между поколенията. Те се опасяват, че ще трябва да поемат все по-голяма финансова тежест, свързана със застаряването на населението, докато собствените им възможности за образование, работа и жилище остават ограничени.
Снимка: БГНЕС/ЕПА
Във Франция, например, хората над 60 години представляват около една четвърт от населението, но притежават 60% от богатството на страната, според изследователския институт OFCE. Същевременно разходите за пенсии във Франция се очаква да достигнат 14% от брутния вътрешен продукт. Правителствен доклад от октомври показва, че между 2000 и 2023 г. пенсионните разходи са се увеличили като дял от икономиката, докато средствата за образование са намалели.
„Третират ни като деца, но не ни слушат“
За 17-годишния Билал Нарджиси от предградие на Париж протестите започват от състоянието на собственото му училище. Той разказва пред "Ройтерс" за недостиг на персонал, лоши условия и проблеми със сградата. По думите му преди в училището имало плъхове, а миналата година учениците били евакуирани, след като покрив се срутил върху двора. При инцидента нямало пострадали.
Билал смята, че протестите доказват колко общи са проблемите на младите хора в различните европейски държави. „Младите хора в Европа са обединени“, казва той. Според него те споделят усещането, че възрастните ги третират като деца и не се вслушват достатъчно в мнението им.
Подобна е позицията на 19-годишната Мая Гурдел от Белгия, която участва в демонстрации за подобряване на условията в училищата. „Опитахме се да действаме мирно. Никой не ни чу. Едва когато хората започнаха да палят боклук и да правят подобни неща, медиите и камерите започнаха да ни показват“, разказва тя.
Сърбия: От студентските протести до политическата промяна
Най-значимият политически резултат от младежкото недоволство в Европа дойде от Сърбия, отбелязва "Ройтерс".
След близо две години студентски демонстрации срещу предполагаема корупция и засилване на авторитарните практики протестното движение постигна изборен успех, довел до поражението на дългогодишния сръбски лидер Александър Вучич.
„Когато се събудихме, първото, което почувствахме, беше облекчение и свобода. Лично аз изпитвам чувство на победа. Имам усещането, че най-накрая преминахме от протестите към отговорността“, разказва студентката Сташа Пилетич.
Но политическият успех поставя и ново предизвикателство пред студентското движение - управлението на страната. Както младите активисти, така и кандидатите, които подкрепят, нямат предишен управленски опит.
За протестиращия Лука Стоякович това не е решаващ аргумент. „Видяхме докъде ни доведоха хората с политически опит“, коментира той.
Снимка: БГНЕС/ЕПА
Албания: „Бъдещето ни е извън страната“
Младежкото недоволство обхвана и съседна Албания, където студентски протести срещу правителството на премиера Еди Рама започнаха в Тирана и се разпространиха в други градове. Демонстрантите обвиняват властите в корупция и настояват за повече работни места и по-добро образование.
„Нашият премиер прекара 130 дни, без да ни слуша“, казва 19-годишната студентка по архитектура Джике Курти. Според нея много млади албанци вече не виждат бъдещето си в родината. „Ако попитате студент в Албания къде вижда бъдещето си, всички ще отговорят: извън тази страна“, разказва тя.
Младата жена смята, че дори талантът и образованието не са достатъчни за успех, когато личните връзки и познанствата имат по-голяма тежест.
Протестната вълна продължава
Движенията, водени от поколението Z - хората, родени приблизително между 1997 и 2012 г., вече предизвикаха сериозни политически сътресения и извън Европа. "Ройтерс" припомня протестите в Бангладеш през 2024 г., Непал през 2025 г. и Индия през настоящата година. Сега европейските държави се превръщат в нов център на това недоволство.
Демонстрации имаше и в Германия. Участниците поставиха въпросите за високите цени, социалното неравенство, войната и състоянието на образованието.
Снимка: БГНЕС/ЕПА
Макар причините за протестите да се различават в отделните държави, посланието на младите хора е сходно – те искат достъпно образование, реални възможности за професионално развитие, сигурност и участие в решенията, които определят бъдещето им.
А думите на белгийската студентка Мая Гурдел обобщават едно от най-силните усещания, които обединяват протестиращите: „Никой не ни чу“.
Редактор: Цветина Петкова
