Пламен Киров: Йотова влиза в президентството с предимство заради натрупания институционален опит

Натрупаният опит на Илияна Йотова като вицепрезидент е в нейна полза. Това заяви конституционалистът проф. Пламен Киров в предаването „Пресечна точка“.

„Плюсовете са повече от минусите, защото политическата рутина има голямо значение. Това предпазва от крайности и грешки при взимане на решения“, обясни конституционалистът.

Според него президентът може да бъде посредник между властите, но и коректив на решенията на правителството и парламентарното мнозинство.  

„Може да бъде медиатор, може да бъде контрапункт на определени решения на правителството, на парламентарни мнозинства и така нататък. И не бива да се драматизира с това, че „всичките яйца са в една кошница“, коментира конституционалистът.

При обработени 100% от протоколите: Йотова и Вълчев печелят изборите

По думите му изборът на нов държавен глава сам по себе си не води до промяна в начина, по който функционира президентската институция. Правомощията остават същите, но начинът, по който се упражняват, зависи от личността на президента.

Проф. Киров коментира и ролята на президента като върховен главнокомандващ на въоръжените сили. Той подчерта, че тази функция не означава пряко ръководене на военни операции. 

„Позицията на президента не е да отиде да ръководи оперативни военни действия и така нататък. За тази работа си има професионалисти. Тук става въпрос за едно политическо ръководство“, посочи той.

Киров обърна внимание и на кадровите правомощия на държавния глава. По думите му при назначаването на висшия команден състав президентът не действа самостоятелно, а правомощията му са споделени с правителството.

Демографският профил на избирателите - кой избра Йотова и кой подкрепи Гюров?

Конституционалистът припомни и мястото на президентската институция в системата на държавното управление. Президентът не е част от законодателната, изпълнителната или съдебната власт, но има правомощия, които засягат и трите.

Според него при нормално взаимодействие между институциите ролята на държавния глава е свързана основно с поддържането на баланса. 

„Когато трите власти си взаимодействат нормално, президентските правомощия не са чак толкова силни. По-скоро са церемониални от гледна точка на поддържане на този баланс. Но когато има конфликт, те нарастват, за да се преодолее той“, заяви проф. Пламен Киров.

Целия разговор гледайте във видеото.