Ще се промени ли глобалната архитектура за сигурност след срещата между Доналд Тръмп, Владимир Путин и Си Дзинпин? Възможно ли е да се изправим пред нова Ялта? Темата коментираха в предаването „Здравей, България” журналистът и анализатор Зорница Илиева и военният експерт Ивайло Иванов от Съюза на офицерите от резерва „Атлантик”.

Според Зорница Илиева срещата е безпрецедентна, защото за пръв път след Ялтенската и Потсдамската конференции ще разговарят представителите на трите най-силни държави в света. „Резултатите едва ли ще са такива, каквито се предполагат. Те не са като Чърчил, Сталин и Труман, които са се срещнали като победители и са си преразпределили сферите на влияние”, коментира Илиева. Тя напомни, че срещата е част от форума на Тихоокеанското икономическо сътрудничество. Освен това САЩ, Китай и Русия имат различни интереси, а условията са съвсем различни сравнение с периода след Втората световна война.

„Добрата новина е, че не сме 1945 година. И не бих казал, че това е среща на трите най-силни държави, защото третата в тази група - Русия, нито е сериозна икономическа, нито политическа сила в момента, тъй като е в изолация, а руският президент е със заповед за издирване от Международния наказателен съд”, каза Ивайло Иванов.

Според него тримата лидери искат да получат различни неща. „Американският президент иска да бъде отклонено вниманието от разгромяващата загуба на междинните избори и от огромните вътрешнополитически проблеми, които го преследват. Той направи заявката да говори за възобновяване на контрола върху стратегическите ядрени оръжия. Китай категорично отказва да участва в подобни разговори, твърдейки, че има твърде малко стратегически ядрени оръжия. За Си Дзинпин срещата е потвърждение на глобалния статут на Китай и ролята му като втора глобална сила. За Путин тази среща е възможност да демонстрира, че Русия отново е велика сила, но проблемът е, че той самият е най-неуверен в това. Малко преди пристигането му в Китай, руски стратегически ядрени бомбардировачи кацнаха във Виетнам като сигнал към държавите в Югоизточна Азия, че Русия все още е велика сила, което подсказва именно тази неувереност на руската страна. Другите двама лидери нямат нужда от подобна демонстрация", коментира Иванов.

„Краткото време на организиране на тази среща и начинът, по който се провежда, а именно в рамките на много по-голям форум, не може да се очаква съществен резултат”. Това каза вицепрезидентът на Атлантическия клуб Елена Поптодорова в ефира на „Твоят ден”. Тя посочи, че срещата между Си Дзинпин, Доналд Тръмп и Владимир Путин е среща между една демокрация и два авторитарни режима. Тодорова каза, че е важно да се знаят подробностите от това, за което се говори в кулоарите, а не по време на официалните срещи.

Историкът доц.д-р Евгений Кандиларов не очаква толкова важни новини от тази среща. Той обаче подчерта, че трябва да се следят по-нататъшните действия на трите държави. Историкът смята, че такъв тип срещи имат отношение към промяната на световния ред за в бъдеще. По думите му Китай има "собствена игра на полето на междунардоната дипломация, която е с дългосрочна перспектива".

Журналистът Валерий Тодоров не смята, че може да се говори за Втората Ялта. Той посочи, че тази среща е по-важна за Азиатското-Тихоокеанското сътрудничество. Журналистът каза още, че Китай избягва да се замесва във военните въпроси и акцентира върху икономическите теми.

Темата коментира и доц. д-р Григор Сарийски, който е член на Българо-китайската камара за индустриално развитие в ефира на Обедния информационен блок по NOVA NEWS. „Китай е големият победител”, заяви той. Според него срещата дава възможност на всяка от трите държави да затвърди позициите си на международната сцена, но най-големите икономически и дипломатически ползи са за Пекин.

По думите му санкциите срещу Русия след началото на войната в Украйна са поставили Москва в силна икономическа зависимост от Пекин. Китай се е превърнал в основен купувач на руски суровини, като се възползва от по-ниските им цени, за да осигури евтина енергия за собствената си индустрия и да повиши конкурентоспособността на своята продукция.

„Ограниченията върху китайския внос, които Европейският съюз предприема, могат да принудят Пекин да търси нови възможности за реализация на своята продукция”, каза той и допълни, че именно това обяснява и специалното отношение на Китай към американската делегация.

Повече гледайте във видеата.

Редактор: Ина Григорова