Снимка: БГНЕС
На изборния фронт нищо ново. Само малка доза справедливост.
Обичайно бира-скарата до Районната избирателна комисия в Кърджали работи до 23 часа. В неделя обаче кръчмето е претъпкано и след полунощ, пред бара се вият опашки, бири се разливат скорострелно, а принцесите и пиците са свършили. Има само кебапчета, кюфтета и пържени картофи. По изключение заведението работи с удължено работно време - трябва да приюти и нахрани стотиците ръководители на изборни секции, дошли да предадат бюлетините на своите гласоподаватели от току-що приключилите избори за европарламент. В краката им се въргалят чувалчетата с изборни книжа.
Дългата и изтощителна процедура плюс гневът от допотопния български начин за правене на избори са основна тема на разговор по пластмасовите маси. „Абе, какво правят тия хора“, пита ме в един момент операторът Влади Милиев. Обръщам се и виждам трийсетина мъже и жени, скупчени под телевизора в ъгъла. Гледат нагоре в захлас с леко отворени усти. „Пресконференцията на ДПС е започнала“, допускам аз. Отивам да видя и – да – говори Лютви Местан.
В този край повишеното внимание към лидера на ДПС (както и да се казва той) е обяснимо. Все пак „ние тука сме си за една партия“. След тези европейски избори обаче има още едно обяснение за обожанието в очите на хората, които зарязаха бирите си да се стоплят, а кюфтетата да изстиват, и стояха прави да слушат високия наратив от трибуната в международния пресцентър. Окончателно стана ясно
КОЙ управлява България
КОЙ държи хляба и ножа. КОЙ коли и беси. Те.
Странна смяна на ролите видяхме в изборната нощ. Председателят на ДПС Лютви Местан се държеше като премиер, премиер и половина. Макар да запази характерния си умерен тон, за всички стана ясно – ДПС ще реши дали правителството „Орешарски“ ще го бъде, или не. ДПС ще реши дали и кога да има предсрочни избори. ДПС ще реши КОЙ да (си мисли, че) управлява страната.
Ако използваме лексиката на Бойко Борисов, в тази нощ ДПС изостави прелъстената БСП, след като многократно се възползва от нея. Тя трябвало сама да реши какво ще се прави и „при нужда“ Местан ще свика „колективния партиен орган“, за да вземат „заедно“ своите решения. Интересно. В продължение на една година на същия този Лютви Местан му излезе мазол на езика да декларира от парламентарната трибуна, че ДПС стои безрезервно зад кабинета „Орешарски“. Без никой да го пита. Какво се промени? Обяснението звучи солидно – хората дадоха доверието си на ГЕРБ, те са победителите. Хубаво, но ГЕРБ бяха победители и на предишните избори, парламентарните. Това не попречи на Местан преди година да обяви партията на Бойко Борисов за зло, което не бива с цената на нищо да се допуска до властта отново. Ако съдим по меките изявления за „предвидимостта“ на ДПС, която ще бъде „коректен партньор“ на всяка партия, стига да е „в името на националния интерес“, явно в очите на Лютви Местан ГЕРБ вече не са такава напаст и пораза за страната ни. Становището си рязко промениха и онези внезапно продадени вестници, които до оня ден пращаха Бойко Борисов в затвора минимум по два пъти на седмица. Видя се от първите им страници в следизборния ден. А това би могло да значи много повече от едно кафе в центъра на Кърджали.
Столетницата усети, че са я разлюбили
- не само избирателите, но и партньорът. Затова Сергей Станишев се опита да покаже достойнство, но вместо това без да иска се напъха в дрехите на опозиционен лидер. Той бил ходил в Сандански и там видял едно момиче с увреждане в инвалидна количка. Купили я по време на неговото управление (а сега чие е?) и гаранционният й срок изтичал. Неуместно като за лидер на управляваща партия и мандатоносител на правителството, от когото зависи на практика всичко.
Лидерът на БСП в продължение на 12 месеца държа една и съща реч за бедствието ГЕРБ, а в изборната нощ забрави репликите от нея. Пораженчески. Защото знае, че оттук нататък е само
въпрос на време да сдаде властта
Не само на време, но и на чуждо решение.
Никакви приказки за избирателя на БСП-русофил, за отдалечеността на европейската тема от родния хладилник и прочее обяснения не могат да изместят истинската причина за провала на социалистите. А тя е, че просто прекалиха. Прекалиха с назначенията, с чистките, с Пеевски, с угаждането на ДПС и с интересчийското противопоставяне на ДПС, с Карадере, с милиционерските изпълнения, с незамразените заплати на депутатите, с конюнктурните и популистки решения и с още куп неща, извършени като за последно. Забравиха в свой стил, че единствените, които могат да си позволят да прекаляват без последствия, са ДПС. Така пратиха по дяволите и всичко смислено и полезно, което немалкото кадърни хора в БСП изработиха за страната и хората.
Част от това прекаляване е и упоритият отказ на Сергей Станишев да подаде оставка след поредната изборна загуба на партията, която оглавява. С този отказ изоставената БСП сама се отказа да си тръгне с достойнство и избра
да се влачи подир прелъстителя си
с просълзени молби за поне още една нощ заедно.
При ГЕРБ и Борисов хем всичко беше същото, хем не съвсем. Чухме стария познат репертоар „пак ги бих, да си ходят, незабавно разпускане на парламента“. Но някак без ония хъс и вдъхновение, на които лидерът на победителите е способен. Без рязкото „за нищо на света с ДПС“, което помним от предишните избори. Уж победител, а изглеждаше някак смирен и послушен. И той знае –
за да управлява пак, трябва да му позволят
А ако му позволят, ще трябва да управлява с... Пеевски. Но не с човека, а с явлението. Поне е свикнал на това – от миналото си управление, когато тихо правеше същото като тези сега.
Човекът Пеевски е приключил и можем да забравим за него. Това също се видя в изборната нощ. Показаха го за малко. Казаха му кога и какво да говори (чете). Казаха му и кога да мълчи. Използваха го като един
огромен среден пръст, който ДПС размаха
на цялата нация. И го изхвърлиха окончателно. Най-вероятно няма да го видим повече. Защото той вече не е полезен за и на господарите си.
Махат го, но явлението остава. Явлението, което сваля и качва правителства. Което реди коалиции, „на каквито България е обречена“ (по Лютви Местан). Което купува и продава депутати. Което в подходящите моменти вади подходящите папки от ДАНС.
И като стана дума за купени и продадени депутати, партията на Николай Бареков „България без цензура“ има впечатляващо високи резултати в Кърджалийско. Изводите като че ли са очевидни. Нека си спомним, че „ние тука сме си за една партия“.
Оттук нататък развръзката е неизбежна. Дали тя ще е под формата на криза, преврат, оставка, успешен вот на недоверие или рязко преминаване на Волен Сидеров в опозиция, няма особено значение. Единственото съществено е, че на този етап никаква промяна не ни чака. Нито след тези избори, нито след следващите – когато и да са те.
И все пак, за да не е пълен песимизмът, нека споменем и дозата справедливост от 25 май. Или с други думи кой какви уроци (би трябвало да) получи от тях:
Сергей Станишев може да бъде детрониран от челното място в евродепутатската листа, а на негово място в Брюксел да замине никому неизвестният младеж Момчил Неков. Дано соцлидерът е разбрал, че сметките без кръчмаря често излизат болезнено криви.
Волен Сидеров беше детрониран от Европарламента. Избирателите (засега) отказаха да преглъщат нашенското издание на национализма, ако то им се поднася с
парижки хотели, кубински плажове
и варненски побоища за гарнитура
Мандатът на Реформаторския блок е за Светослав Малинов, а не за водача на листата Меглена Кунева. Малка утеха за всички, които не можаха да преглътнат боричканията в автентичното старо дясно и съюзяването му с... нещо различно, да кажем.
На Борисов може пак да му се наложи да управлява. Но в този случай нищо чудно да стигне до урока „Внимавай какво си пожелаваш, че може и да се сбъдне“.
Делян Пеевски ще да е разбрал, че ако газиш и (зло)употребяваш, е много възможно да се окажеш сгазен и употребен.
Единствените, които излизат напълно сухи от водовъртежа на този евровот, са ДПС. Както винаги си изиграха картите блестящо. Може да не ги харесваме, но е редно да ги поздравим. И дано са ни за урок на нас.