„В момента всичко се върти около изкуствения интелект. На мен лично най-много ми харесват идеите за стартъп, свързани със здравеопазването“, споделя професорът по предприемачество от Станфордския университет

Той е професор по предприемачество в Станфордския университет. Видял е бумът на Сиилициевата долина от първите редове. Участва в нея, като има зад гърба си успешни компании. Днес преподава предприемачество по целия свят и е в България като част от поредицата разговори за лидерство, организиран от Клуба на възпитаниците на Станфордския университет и от Американския университет.

Добре дошли в нашето предаване! Благодаря Ви, че приехте поканата ни!

Много благодаря, радвам се да бъда тук!

Кажете ми нещо... може би въпросът ми е наивен, но задължително ли е за един успешен бизнес да носи много пари?

О, не! (Смее се)

Защо? Бихте ли обяснили?

Да, разбира се. Винаги казвам, че най-успешните основатели на стартъпи са тези, които забелязват проблем, заслужаващ решение, и след това се влюбват в процеса на решаването му. Точно затова създават стартъп – много от тях не са мотивирани от парите. Мотивира ги проблемът, който са забелязали и по чието разрешаване са запалени. Има много, много примери за такива компании, за успешни стартъпи, които променят света към по-добро и печелят достатъчно, за да продължат напред. Но основната им мотивация не са самите пари.

А как започнахте Вие? Бяхте ли беден в началото?

Не, израснах в средностатистическо американско семейство от средната класа. Основната ми мотивация да основа стартъп беше, че не обичам да работя за други хора. Просто в един момент осъзнах, че за мен е най-добре сам да съм си шеф. (Смее се)

А с какъв тип компания започнахте? Четох, че имате три успешни компании в Силициевата долина, но каква беше първата Ви идея?

Първата беше една малка софтуерна програма, която сам написах и сам продадох.

И тя веднага ли пожъна голям успех?

Не беше огромен успех, но беше достатъчно, за да изкарам малко пари и да се ентусиазирам да го направя отново.

През коя година беше това?

О, доста отдавна. Беше в началото на 80-те години.

И как изглеждаше Силициевата долина по онова време?

Аз съм живял в Силициевата долина през целия си живот. Когато бях дете, там имаше предимно овощни градини – беше известна с кайсиевите си масиви и с лозята. И постепенно се превърна в днешната Силициева долина.

Как стана това? Имам предвид, че това е едно от най-важните места в света за бизнес, стартъпи и иновации.

Да.

Как се случи?
Имам цяла лекция по темата, която изнесох в Станфорд...

Да, знам!

И в тази лекция казвам, че Силициевата долина всъщност започва със Златната треска от 1849 г. Тогава хора от цял свят се втурват към Калифорния в търсене на възможности, защото били чули, че там е открито злато. Повечето от тях нямали абсолютно никаква представа как се търси злато или как се извлича от земята. Нямали са и бегло понятие. Знаели са само, че в Калифорния има възможности, и са отишли да ги търсят. Това, което най-много обичам в тази история, е, че тя съвпада идеално с определението на Хауърд Стивънсън от Харвардското бизнес училище. Той дефинира предприемачеството като „преследване на възможности без оглед на ресурсите, с които разполагаш в момента“. Това означава, че предприемачът вижда възможността, въпреки че няма пари, няма екип, няма технология, няма нищо. Но той ще преследва тази възможност, защото вярва, че може да събере нужните ресурси по пътя. Обожавам тази дефиниция. Тя напълно съвпада с моя собствен опит. Великите предприемачи са тези, които виждат възможност и вярват, че могат да си набавят ресурсите, за да я уловят. Докато останалите хора виждат възможност и първата им мисъл е: „Да, но нямам пари, нямам правилните връзки, нямам...“ – нали разбирате? Това не са предприемачи. Затова обичам да започвам с факта, че историята на Силициевата долина започва с откриването на златото в Калифорния. А хората, дошли през 1849 г., този „Набор 49-а“, остава в историята. Дошли са в търсене на възможности, въпреки че не знаели нищо за добива на злато. Но се научили в движение.

Вие преподавате на американски студенти, особено в Станфорд, как да основават стартъпи и как да бъдат успешни. Коя е най-добрата идея, която чухте напоследък? Идват ли при Вас със своите идеи?

О, постоянно идват при мен с идеите си!

Досадно ли е понякога?

Повечето от идеите им са глупави! (Смее се)

Бихте ли ми дали пример за най-добрата идея от напоследък? След това искам да направя сравнение с нашата част на света, защото сега започвате да преподавате и на други места и казвате, че днес човек може да създаде успешен стартъп навсякъде по света.

Да, абсолютно!

И коя беше най-добрата идея напоследък?

В момента, очевидно, всичко се върти около изкуствения интелект. Повечето хора, които идват при мен с идеи за стартъп, предлагат нещо, свързано с изкуствен интелект. На мен лично най-много ми харесват тези в сферата на здравеопазването. Мисля, че има огромни възможности да се впрегне силата на изкуствения интелект в помощ на различни аспекти на здравето и качеството на живот. Това са идеите от последно време, които най-много ме вълнуват.

А успяхте ли да потърсите идеи тук, в нашата част на света?

Да, разбира се. Според мен в момента има повече възможности, отколкото изобщо някога съм виждал през живота си. По време на моята кариера в Силициевата долина се появяваше по една голяма вълна от възможности наведнъж. Първо беше вълната на полупроводниците, после на персоналните компютри, след това на интернет, а след нея – на мобилните технологии и социалните мрежи. Всяка от тях продължаваше по 10, 12, 15 години. Около тази вълна се раждаха куп стартъпи и след това преминавахме към следващото нещо. Но в момента има четири, пет или шест различни вълни едновременно. Изкуственият интелект е основната, за която всички говорят, но имаме също медицински технологии, климатични технологии, агротехнологии, автономни превозни средства - самоуправляващите се коли. Всяка една от тях сама по себе си е пазар за трилиони долари и всички те се случват едновременно.

А Америка все още ли е лидер?

Не, и мисля, че това е най-голямата промяна в моята кариера. През по-голямата част от живота ми, ако искаше да създадеш стартъп, особено технологичен, трябваше да си в Силициевата долина. Там бяха талантите, там беше капиталът, там беше екосистемата. Днес това вече далеч не е така. Все още има много причини да бъдеш в Силициевата долина, но днес виждаме огнища на предприемачество и иновации по целия свят. Наблюдава се едно отделяне на центровете на капитал от центровете на иновации. Ако се върнем назад във времето, например до Флоренция и Ренесанса, капиталът винаги е вървял ръка за ръка с иновациите. С други думи, за да създадеш иновация, да стартираш нов бизнес или нова индустрия, трябваше да си там, където са парите. Така е било на различни места по света през последните две хиляди години. Но днес виждаме инвеститори от Силициевата долина да инвестират в стартъпи в България или в Грузия, или където и да е. Вече има това разделение между мястото, където е капиталът, и мястото, където се раждат иновациите.

Това е хубаво. Но как влияе политиката на всичко това?

Е, политиката влияе на всичко. За съжаление! (Смее се) Да, не знам... наистина ли искате да говорим за политика?
Не знам. Това е деликатен въпрос в САЩ в момента, но е деликатен и тук, в тази част на света, защото напоследък в нашата страна имахме толкова много политически кризи. Вероятно ще бъде полезно, ако дадете съвет как да продължим напред, без политиката да влияе на бизнеса, на идеята за стартъп? Без да влияе на ентусиазма ни?
Не съм сигурен, че имам някакъв супер полезен съвет за това. Може би бих казал следното: „Преследвайте възможността, която смятате за правилна – по възможност свързана с решаването на реален проблем. Защото политиците идват и си отиват. Настоящото правителство ще си отиде след година или две. Затова не изграждайте бизнес, съобразен с текущата политическа обстановка. Изграждайте го с оглед на проблемите, които светът има нужда да реши, и начина, по който вие можете да предложите решение за тях.“

Правили ли сте някога бизнес така, че да бъдете, знам ли, политически коректен, или не сте?

Не, не мисля, че някога съм го правил. През по-голямата част от кариерата ми политическата ситуация в САЩ беше доста стабилна и...

Не се е налагало да правите подобни компромиси?

Не, на мен лично не ми се е налагало.

А що се отнася до грешките, които сте допускали – фалирали ли сте някога някой от бизнесите си?

Да!

Да, в Америка имате тази култура да се проваляте бързо и да се изправяте и да продължавате напред.

Да, да, да.

Това е нещо, което ние тук нямаме. А за нас е много интересно, защото те кара да вярваш, че можеш да се изправиш и да опиташ отново.

Точно така. Карол Бартс беше легендарна жена в Силициевата долина – тя беше главен изпълнителен директор на компанията „Аутодеск“, която прави софтуер за архитекти, големи строителни фирми и т.н. Тя пое поста в момент, когато компанията се смяташе за изгубила иновативния си дух. Наеха я специално за да се опита да върне иновациите в компанията. В първия си работен ден тя събра всички служители и каза: „Искам всички да научите какво е „да се проваляш бързо и да продължаваш напред“, на английски „Фаст–Фейл–Форуърд“ – нейната методология 3F. Трябва да се научим да приемаме провала, защото няма как да създаваме иновации, без да приемаме провалите. Но искам, когато се проваляте, да го правите бързо, за да не струва твърде много пари (Смее се). И искам след провала да продължавате – тоест по начин, по който компанията да си извлече поуки, които да я тласнат напред.“ Това е методологията на Карол Бартс. Днес това е самата същност на работата в Силициевата долина – служителите се насърчават да поемат рискове, да опитват нови неща и да бъдат готови да приемат провала, защото оттам идват иновациите. Но се търсят начини провалите да са малки и бързи, за да не са твърде скъпи. И най-важното – винаги да се уверяват, че са си извлекли поука от този провал.

Кажете ми, според Вас кой ще победи в крайната битка в света – автократите или технократите?

Във финалната битка между доброто и злото! Кой ще победи? (Смее се)

Да!

Да. Това се промени много по мое време в Силициевата долина. Преди Долината беше място, управлявано предимно от технократи. Основателите на стартъпи бяха технологични маниаци, които прилагаха много демократичен процес при изграждането и управлението...

Хора като Стив Джобс и Мъск?

Стив Джобс със сигурност беше такъв. Мисля, че Илон също беше в един момент, но днес бих го описал по-скоро като автократ. През по-голямата част от живота ми Силициевата долина се управляваше от технократи с много демократичен стил на управление, а политически беше силно вляво – Калифорния винаги е била много либерална. Но през последните 5 до 10 години настъпи промяна и днес стилът на много от изпълнителните директори е много по-автократичен.

Поради настоящото правителство ли?

Не мисля, че е заради правителството, но смятам, че някои от тенденциите, които доведоха до това, са същите, които ни доведоха и до сегашната администрация във Вашингтон. Но бих казал и друго – съществува усещането, че Силициевата долина се е изместила политически много по-вдясно и че там има много поддръжници на Тръмп. Това всъщност не е вярно. Част от лидерите на Силициевата долина се изместиха в тази посока, но не и цялото население на Долината.

Значи Вие имате вяра?

Имам вяра! (Смее се) На последните президентски избори Силициевата долина гласува с 80% за Камала Харис. Така че тя все още е много либерално място, въпреки че заради някои от лидерите усещането е, че се е изместила вдясно.

В края на нашето интервю – Вие сте за първи път тук в България и Ви предстои среща със студенти, а и не само студенти. Какво искате да им кажете? Какво искате да постигнете с разговора си с тях?

Искам да им кажа, че те са бъдещето. През по-голямата част от кариерата ми центърът на технологичните стартъпи и на рисковия капитал беше Силициевата долина. При следващата вълна обаче няма да е така – тя вече се случва по целия свят. Мисля, че едно от най-вълнуващите неща през тази 2026 година е, че днес предприемачите по целия свят решават проблеми и създават възможности. И това е изключително вълнуващо. Представете си възможността да се създават нови технологични продукти, които са иновативни и проектирани от самото начало специално за нуждите и културата на даден регион. С други думи, ще виждате много повече технологични стартъпи, които обслужват нуждите на хората в България. Докато в продължение на 20-30 години България използваше софтуер, създаден в Силициевата долина – на „Епъл“, „Сейлсфорс“, „Оракъл“, просто защото се налагаше. Икономиката на софтуерното инженерство беше такава, че трябваше да похарчиш огромни суми пари, за да изградиш големи хоризонтални платформи, които да се ползват от целия свят. Но днес икономиката на създаването на софтуер се промени драстично. Сега един самостоятелен предприемач в България може да разработи революционна нова софтуерна платформа специално за България. И това напълно променя правилата на играта по отношение на начина, по който сферата на технологиите и иновациите ще се развива през следващото десетилетие.

Много Ви благодаря! Надявам се, че ще повлияете на ентусиазма им и те ще станат още по-ентусиазирани. Благодаря!

За мен беше удоволствие!

Редактор: Боряна Димитрова

Добави ни в предпочитани източници в Google
tracking tracking tracking tracking tracking tracking tracking