Янина – осиновена, осиновител и майка на три деца: История за болката, прошката и избора да дадеш дом

Гост в рубриката „Новите известни“ тази седмица е Янина - жена, която познава осиновяването и от двете му страни. Самата тя е осиновена, а днес е майка на три деца - две биологични и едно осиновено момиче от ромски произход.

Янина разбира истината за себе си на 12 години. Научава я случайно от своя леля, която я попитала дали знае, че е „храненица“. Тогава тя дори не разбирала значението на думата. След като се прибрала у дома, потърсила обяснение от жената, която я е отгледала. „Мама ми разказа цялата история, която знаеше за мен - за осиновяването и за причините, поради които съм била оставена“, спомня си Янина.

Новината преобръща живота ѝ. В първия момент изпитва гняв, болка и усещане за отхвърляне. Избягала от дома, а осиновителката ѝ останала да я чака пред портата. „Тя ми каза: „Аз ще те чакам тук“. Тогава усетих нейната любов. Болката ме караше да бягам, но си спомнях всичко, което беше направила за мен през тези 12 години“, разказва Янина.

По-късно се върнала, прегърнала майка си и ѝ казала, че я обича, но има нужда от време, за да разбере какво се случва с нея.

„Новите известни“: Емануил, който разказва за света на хората с кохлеарни импланти

Преди около три години Янина отваря делото по осиновяването си и открива своята биологична майка, която живее в Германия. От нея научава и другата страна на историята. Жената била непълнолетна, когато родила Янина, и нямала подкрепа от семейството и средата си. По думите ѝ тя не искала да се разделя с детето, но обстоятелствата я принудили.

„В този момент доказах на себе си, че прошката е нещо много силно и ценно. Тя може да сближи хората по начин, който не сме си представяли“, казва Янина.

Според нея обществото твърде често търси отговорност от осиновителите, институциите или биологичната майка, но не задава достатъчно въпроси за подкрепата, която родителите са получили преди детето да бъде оставено.

След като създава семейство, Янина и съпругът ѝ решават да дадат дом на дете, което е изложено на същата несигурност, през която тя самата е преминала. „Осиновяването не е игра. Това е решение да поемеш отговорност за човешки живот“, подчертава тя.

Двамата вече имали две биологични момчета, когато в семейството им влиза осиновеното момиче. По думите на Янина братята му са силно привързани към него и дори при кратка раздяла плачат и го търсят. Истинските трудности започнали извън дома. Заради ромския произход и цвета на кожата на дъщеря им семейството за първи път се сблъскало пряко с расизъм и дискриминация.

„Новите известни“: HR специалистът, който говори открито за психичното си здраве

Още в детската градина други деца започнали да отправят обидни реплики към момичето.„Казвали са ѝ: „Вземи си бял крем“ и „Защо майка ти не те боядиса в бяло?“. Имаше и случаи, в които са я удряли и унижавали“, разказва Янина.

Първоначално тя се опитвала внимателно да провери дали детето не преувеличава, но подобни ситуации започнали да се повтарят. Тогава написала дълго съобщение в групата на родителите. Реакцията я изненадала. Други родители признали, че децата им също са разказвали за обидите, но възрастните не осъзнавали, че става дума за дискриминация.

След разговори и много емоции те решили да говорят с децата си. „За мен това е осъзнато общество. Не винаги се случва така, но в нашия случай хората разбраха проблема и реагираха“, посочва Янина.

Днес тя разказва открито за своя живот в социалните мрежи. Целта ѝ не е да убеждава хората да осиновяват, а да покаже колко отговорно и сложно е това решение. „Този профил не е, за да ви призовавам да осиновявате деца. Той е, за да разберем, че това е изключително отговорно нещо“, казва тя.

„Новите известни“: Как едно момиче от Лом стана лекар в Германия

Постепенно Янина се превръща в посредник между осиновени, осиновители и институции. Тя говори за травмата от изоставянето, за правото на идентичност и за трудностите, пред които се изправят семействата.

По думите ѝ в България темата за осиновяването често остава скрита, защото много хора не са готови да се срещнат с болката, която тя носи.

„Има хора, които искат да бъдат до вас и да ви помогнат да продължите. Ако не знаете накъде да тръгнете и какво можете да понесете, аз съм тук. Можем да се справим заедно“, завършва Янина.