Дефиле по носии: Танцът като страст

Калина, Елица и Славка – три красавици, които знаят как да пленят публиката със силно присъствие и фолклор. Те не се страхуват да бъдат едновременно съвременни млади жени и влюбени в традиционните български танци момичета. Можеш да ги видиш "по носии" на 11 юни, когато ще завладеят зала 1 на НДК по повод 30-годишния юбилей на ансамбъл "Зорница". За това как се говори без думи, а само посредством ритъм – разбери от трите грации...

Кое е най-трудното хоро?
Елица: Няма трудно хоро! Ако го носиш в себе си – краката знаят какво да заиграят!
Славка: Само трябва някой да те научи. Това е като език, започваш с основните правила и с времето го научаваш така, че дори забравяш "граматическите обяснения" за това защо нещо така се прави правилно.
Калина: Хората са толкова много и толкова различни, ако едно хоро за мен е трудно, за теб може да бъде лесно, важното е да имаш желание, тогава можеш да научиш всичко.

Какво ви грабна и ви "заведе" на сцената?
Славка: Баща ми. Когато бях на 6 години, с баща ми заедно гледахме концерт на ансамбъл "Пирин". Жените бяха невероятно красиви, въртяха се непрекъснато, полите им бяха едни широки и се въртяха около тях. Като кукли. Баща ми ме попита дали искам и аз да бъда като тях, да танцувам. Че кое дете не иска да бъде кукла? Така ме заведе в танцовата зала, а веднъж прекрачиш ли прага й, после вече не можеш да си тръгнеш.
Калина: От 3-годишна съм на сцената, била съм балерина, гимнастичка, но мисля, че народните танци са моето призвание, там мога да излея цялата позитивна енергия, която съм събрала в себе си и да я предам на публиката, без да оставя нищо за себе си.
Елица: Първият път обикновено е случаен, но само този, който веднъж е стъпил на сцената, знае какво неповторимо усещане ти дава тя! Тази емоция не може да се опише, тя трябва да се изпита и именно тя те "задържа" на сцената.

Ансамбълът, в който танцувате, скоро празнува 30 години от създаването си. Кажете първо къде, кога и защо си заслужава да бъдат всички любители на народните танци, за да се убедят, че носиите ви стоят добре?
Славка: "Дефиле" на носии ще има на 11 юни от 19.00 в Зала 1 на НДК. Освен красиви костюми обаче, любителите на народните танци ще могат да видят лъчезарни усмивки, много заряд и много настроение. Това ще бъде по-скоро концерт с много емоция.
Елица: Заслужава си, защото сме толкова много и така различни, и въпреки това, има нещо което ни обединява – любовта към народния танц.
Калина: Ще покажем любовта и желанието към това, което правим...

Колко хора сте в ансамбъла и как се постига синхрон в краката и в чуването на музиката?
Елица: Синхрон в краката се постига ТРУДНО! Ние сме голям ансамбъл – около 80 човека, тоест, около 160 крака. Преди всичко трябва да работим много, да обичаме това, което правим и най-важното: да се харесваме по между си.
Славка: Синхрон става тогава, когато има атмосфера и нещо повече от танци. Но за публиката не е важно как се постига. Важно е под прожекторите те да видят нещо красиво, за тях остава видима само магията. Ако я усетят, ще ни изпратят на крака. А за нас това е най-голямата и истинска награда – аплодисментите на хората. Този концерт е за всички онези хора, които през годините са ни подкрепяли и са били важна част от живота на ансамбъла и на всеки един от нас. На 11 юни ще излезем на сцената заради тях.

Какво си говорите на сцената?
Елица: Хайде, опа, ха сега!
Калина: Подвикваме си разни думички, с които се зареждаме с още повече настроение, но това са думички, които идват на момента и после не си спомняш.
Славка: На сцената си говорим единствено и само посредством ритъм.

Кой е най-смешният гаф, който сте правили по време на танц?
Славка: О, гафове много. Който не е бил на сцена, той няма гафове на нея. Падали са бръчници (поли) по време на концерт, падали са потури (панталони), изпадали сме в ситуация да спре музиката по средата на танца. Забравяли сме неща тук и там. В повечето случаите публиката не е разбирала, защото сме импровизирали на момента. В други – зрителите са се забавлявали  заедно с нас на конфузната ситуация.
Елица: Ако трябва да си избера гаф номер едно, може би ще бъде, един концерт, на който половината момичета бяха толкова улисани в изпълнението на другата половина, че забравиха, че трябва да излязат на сцената. В следващия момент съвсем "незабележимо" трябваше да застанат по местата си...

Хореографът ви в "Зорница" - Емил Генов - на какво ви учи, освен на танци?
Калина: Научил ни е, че не е най-важно да излезеш на сцената и да бъдеш перфектен, важно е как ще въздействаш на публиката, какво настроение ще й предадеш, научил ни е да бъдем колектив, да бъдем сплотени, да се разбираме помежду си и да се радваме един на друг.

Ако трябваше да измислите ваш танц, какви щяха да са музиката и настроението в него?
Елица: Може би такъв, отразяващ същността на ансамбъла: весел; жизнерадостен; нежен; хумористичен; изпълнен с емоция, любов, страст и младежки дух... Хм, ами те нашите танци са точно такива!

Автор: Галя Станева