Ендорфинът Depeche Mode вля ню уейв силата си

С енергията на завоеватели Depeche Mode пробиха шума на тълпата и още с първото си парче внесоха ритъма на новото си звучене. Бандата на Дейв сграбчи изтръпналите ни от нетърпение сетива и ни поздрави с „Добре дошли в моя свят”. 

“Welcome to My World” бе последвана от набиращия скорост звук на “Angel”. След дяволитата мелодичност от най-новия албум на групата „Delta Machine”, публиката на стадион „Локомотив” избухна с космическия заряд на могъщата „Walking in My Shoes”. 

Геън и компания чуха мощния глас на всички нас, покорените от старата нова вълна... И докато му пеехме, Дейв се разкърши по сцената - октровено съблазнителен, с визията на ню уейв-а, с мистичността на алтернативния саунд. 

Покосен от нашата лудост, лудо хвана стойката на микрофона и я вдигна високо, за да ни подскаже, че малко по-късно ще сме „higher”**. След до изплакване слушаните „Precious”, „Black Celebration” и закачливото „Policy of Truth”, дойде време за истината - „Should Be Higher”. В този момент от видеостената зад Анди Флечър, Мартин Гор и Дейв Геън, изплува гейзер от огън. Грандиозното аудио-визуално чудовище Depeche Mode пусна кранчето на пожара в сърцата ни. 

„Barrel of Gun” се превърна в горещата кулминация преди Мартин Гор да превземе микрофона и да ни потопи в дълбоката „Higher Love”. А след нея, с интимността на “When the Body Speaks”, Гор разкри на публиката деликатната нежност на Depeche...

Стоплени от покоя, минути по-късно се понесохме към небесата с пилотния сингъл от новия албум – “Heaven”. И останахме там дълго време, летящи над сцената, извисени от още стари и нови парчета, държейки светлини в ръцете си, приютени в дома на “Personal Jesus”, обожествени с „Enjoy the Silence”, заслушали се в мелодичната тишина на “Home”.

Но не ни беше достатъчно и с „Just Can't Get Enough”, разтреперените ни от вълната на вълнението крака, заподскачаха дружно. Всеобщият звук на купона се разля в едно от най-омагьосващите парчета на Depeche. Дейв, Мартин и Флечър предфинално усетиха любовта ни. “I Feel You”, изпяха те, за да провокират красивата агресия на обичта ни към тях. 

Първите звуци от „Never Let Me Down Again” сложиха незабравимото начало на финала. Със „See the stars, they're shining bright. Everything's alright tonight” бандата разпръска ендорфина на публиката и ни пожела „Лека нощ”. А ние погледнахме към звездите и видяхме енергичността ни, издигната в небето над стадиона. Всичко беше наред, защото бяхме тук с тях – завоевателите Depeche Mode. 

Автор: Галя Станева

* Това са имената на първите три парчета, които групата изпя 

** По-високо