Снимка/Видео: БГНЕС
Градът е освобождаван два пъти от османско робство
Един-единствен залп от руско оръдие, даден от хълча "Баларбаши", е достатъчен, за да прогони османлиите от Горна Джумая, днес - Благоевград.
Горна Джумая, прекръстена на Благоевград през 1950 г., е освобождаван два пъти от турско робство. През 1878 г. и 34 години по-късно - през 1912 година. Между двете освобождения в региона избухват три въстания – Кресненско-Разложкото от 1878 г, Горноджумайското от есента на 1902 г. и Илинденско-Преображенското на Илинден - 1903 г. И трите са потушени. Пиринският край дава и стоина опълченци, били се редом с руските освободители в боевете на Шипка, Шейново, Плевен и други места, уточнява БГНЕС.
Първото освобождение става факт на 12 февруари (по нов стил) 1878 година. Градът освобождава отряда на IV Мариополски полк, командван от майор Иван Павлович Орлински. По ирония на съдбата освободителят на Горна Джумая се заразява от тиф и умира през пролетта на същата година, погребан е тук. По-късно тленните му останки са пренесени в родната му страна, за да бъдат върнати обратно в Горна Джумая. Над гроба му в двора на храма "Въведение Богородично" е поставен паметен знак.
"Информацията за майор Иван Павлович Орлински е твърде оскъдна. Неговият отряд е част от предния отряд на генерал Гурко, който след Освобождението на София на 4 януари 1878 г. продължава на юг по направлението на р. Струма и освобождава няколко села в Дупнишко, след което се установява в Дупница. Междувременно в Горноджумайско и по течението на река Рилска се образуват няколко чети, организирани от учителите в Горна Джумая Арсени Костенцев и Константин Босилков и даскал Петър Рафаилов от с. Стоб, които чети трябвало да защитават местното християнско население от набезите на башибозука и черкезките банди", разказа пред БГНЕС Елена Александрова, уредник в Регионалния исторически музей.
Когато отрядът на майор Орлински, състоял се от пехота, кавалерия и артилерия, се установил в Дупница, е изпратена депутация с молба да продължи движението си на юг по течението на река Струма и да овладее Горна Джумая. По силата на Одринското примирие от 31.1.1978 г., руските части, намиращи с в непосредствена близост до Горна Джумая, трябвало да продължат движението си на юг. Това се оказва отрядът на майор Орлински. Когато пристигат на височината "Баларбаши" над Горна Джумая и започват сражение с местния гарнизон, турците мислят, че водят битка с местните чети.
Но тогава един топовен изстрел им показал, че дошлата артилерия е руска, а не на местните четници. Този топовен изстрел и вестта, че руснаците идват, кара турското население на Горна Джумая, което било мнозинство, да изпадне в паника. Преобладаващото турско население заедно с гарнизона се изтегля в посока Симитли, пояснява Александрова.
