Близо 3300 ученици пък са спрели образованието си през миналата учебна година

 

По данни на образователното министерство, близо 3300 ученици са спрели образованието си през миналата учебна година. 

Още по темата

 

Преди 3 години 12,5% от учениците са излезли от системата, а миналата година отпадналите са били дори повече. Най-много са в областите Сливен, Пазарджик, Пловдив и София-град. Дали българското училище и мотивацията на възпитаниците му ще стигне крайната цел - 11% отпаднали от образованието до 2020-та година - е нещо, което нито министерството, нито неправителствените организации могат да обещаят.

 

Още в първи - втори клас, децата в един от летните центрове не си и помислят да пренебрегнат училището, нищо, че е ваканция.   „Лятото е дълго и ще забравяме нещата, затова идваме тук, да не ги забравяме”, обясни Йована.   „Не ме плаши, че много се учи в училище, майка ми говори руски език и аз искам да говоря руски език”, категорична е Ванеса, която наесен ще е първи клас.

 

От другата страна на образователната система е Илия Ванов, който отдавна не си и помисля да довърши училището. Той е завършил седми клас. Научил се е да си пише името, но е бил калпазанин.  „Правих бели”, разказа той.

 

Според експертите, най-често децата спират да ходят на училище заради бедност. Родителите им нямат пари за дрехи, тетрадки, храна.  „22 000 са децата, които не са в образователната система, никога не са прекрачвали  училищния праг”, заяви Мария Янкова от „Уницеф”.

 

Невъзможността да се посети училище води до редица неудачи в живота.” Аз съм станал клошар, изкарвам по 5-10 лева, разказа Илия. И четирите му деца обаче ходят на училище. „Учителите ги хвалят, че са добри”, изтъкна Илия.

 

Миналата година най-много деца са спрели да ходят на училище в пети клас. Най-рисков е прогимназиалният период - между 12 и 15-годишна възраст. Който не успее да го премине, остава от едната страна на образователната система и разчита на късмет, а Илия разчита Господ да му помага.