Това сочат данните на КНСБ за последното тримесечие
560 лева на човек е месечната издръжка в България. Това сочат данните на КНСБ за последното тримесечие.
"78% от домакинствата в страната живеят с общ доход на едно лице под необходимите средства за издръжка на живота. Четиричленно домакинство се е нуждае от доход в размер на 2242 лв за покриване на разходите за храна, образование, жилище и здравеопазване в края на 2015 г., обяви Виолета Иванова, изследовател от Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ.
На годишна база това е спад с 0.1%, като една от основните причини за това е спадът в цените на горивата.
В същото време обаче 2 200 000 души живеят с под 300 лева на месец, съобщават още от КНСБ.
Като основен фактор за годишното намаление на нивата на издръжка на живота се посочва динамиката в цените на петрола. За последната година цената на петрола на международните пазари е намаляла с 43,4%.
"Цените на енергията от началото на годината са намалели с 15%”, отбеляза още Иванова.
В същото време темпът на нарастване на работните заплати се задържа на ниски нива, а крайното потребление на българите през третото тримесечие на 2015 г, нараства едва с 2% .
Границата на бедността в стойностно изражение достига 295,55 лв. за едно лице. 30% от хората са с общ доход под издръжката за бедните домакинства от 296 лв. или около 2,2 млн. души. 48% от българите са с общ доход между 296 и 561 лв или над 3,5 млн. души. Доходите на 1/3 от тези домакинства гравитират на границата на бедността, което означава, че лесно могат да минат в категорията „бедни домакинства”. Домакинства с общ доход на 1 лице над издръжката на живот от 561 лв са 22% или 1,5 млн. българи.
Независимо от лекото нарастване на средната работна заплата, българите не усещат увеличаване в стандарта на живота си. Данните показват, че на годишна база средната работна заплата в България се е увеличила със 7,8%. През този период наетите лица нарастват едва с 0,9% или с около 19 000 души.
В 22 области се отчита по-нисък от средния темп на нарастване (7,8%) на средната работна заплата, като в три области има дори намаление (Смолян с -,1,5%, Кърджали с -0,3%, Силистра с – 0,3%). Това е доказателство, че ако се изключи София –столица от общата съвкупност, тогава ръстът на средната работна заплата няма да бъде със същите измерения. Така че все още е твърде рано да се говори за постигнати успехи в областта на заплатите, посочват от КНСБ.
