Нуждае ли се страната ни от нови партии?

 

Столичният кмет Йорданка Фандъкова е най-одобряваният политик у нас. 62% от българите смятат, че тя се справя с работата си и ѝ гласуват доверие. Това е един от основните изводи от националното представително проучване на "Екзакта Рисърч Груп", направено между 16 и 24 февруари сред 1000 души.

 

22% от българите смятат, че на политическата карта на страната има нужда от нови партии. Това по-често от останалите твърдят мъжете, младите избиратели, хората на възраст между 40 и 49 години, столичаните, заможните избиратели.


51 на сто от анкетираните, които твърдят, че на страната ни са нужни нови партии, потвърждават, че биха гласували именно за такива. Засега обществените нагласи са по-скоро уклончиви и пожелателни, отколкото свързани с конкретни намерения за гласуване за нови партии, коментират социолозите.


Електоралният дял на ПП ГЕРБ остава без промяна за последната година - 24,5 на сто. Не се променя и електоралният дял на БСП - 12 процента. Засега участници в един бъдещ парламент биха били още ДПС (6 процента), РБ (5,5 на сто) и ПФ (4,5 на сто). "Атака" (2,9 процента) и АБВ (2,5 на сто) запазват шансове да се класират сред парламентарните формации в бъдеще.


Отстраняването на Лютви Местан от лидерските позиции в ДПС засега няма еднозначен отзвук, констатират от "Екзакта". От една страна почетният председател на ДПС Ахмед Доган удвоява одобрението си за последната година. От друга страна обаче през последните дни бе учредена новата партия на Лютви Местан.


„ДПС в момента не в най-добрата си кондиция, защото хората, при които ходим и задаваме въпроси, са объркани, по-специално турският електорат. Очевидно поставяме начало на един дял, който тепърва може да се разглежда в каква посока се движи. Струва ми се, че доста коментатори избързаха с прогнозата, че ДПС изчезва. На мен ми се струва, че това е трудно осъществимо”, коментира в студиото на „Здравей, България” Лидия Йорданова от „Екзакта рисърч груп”.

 

Най-много е пострадал публичният образ на прокуратурата и на съда. Понастоящем двете институции са одобрявани от по 7%, а одобрението към главния прокурор възлиза на 14%. Неодобрението към прокуратурата за последните пет месеца нараства с 13%, а към съда с 12%.

 

През февруари 2016 г. полицията е одобрявана от 32% от българите, а армията – от 28%. За последните пет месеца армията губи 9% от одобрението за работата си, а полицията – 8%. Най-често работата на армията е критикувана от мъже, от хора на възраст между 50 и 59 години, от бедни хора и от жители на малките градове. Критични към работата на полицията са най-често бедни хора, хора на средна възраст и жители на малките градове.


Когато става дума за рейтинг на силовите ведомства, трябва да се има предвид обстоятелството, че отношението към тях се влияе не само от вътрешни фактори, но и от външни – като сирийската криза и бежанския поток.


През последните пет месеца с близо 9% се свива одобрението на българите към парламента. В момента българското Народно събрание е одобрявано от 13% от населението, а неодобрението му възлиза на 77%.