"Изкарвам пари колкото мога, само за прехраната", споделя Татяна

Безработна майка остана на улицата с болното си дете. Доскоро семейството е живяло в Дом за временно настаняване в столицата. Срокът за престой там обаче е само 3 месеца, които днес изтекоха. Един живот, събран в няколко найлонови чувала.

„Дрешки и играчки на детето. Това ни е почти всичкия багаж”, казва Татяна.

И с багажа - отново на улицата. От две години борбата за покрив на Татяна и синът ѝ е ежедневна.

„Нямам къде да отида. От днес оставаме навън. Баща ми почина, всички починаха, нямам никого. Неговият баща не го иска и не го търси”, казва плачейки Татяна.

По темата

През последната половин година майката и детето са сменили два приюта - в "Красна поляна" и в "Захарна фабрика". Именно последния напуснаха днес. По принуда.

„В случая с Таня, тя много добре знае, че срокът на договора, който е сключила, е до 30-и юни след което тя трябва да напусне”, обясни Галя Георгиева, директор на Дома за временно настаняване „Св. София”.

Защото законът е категоричен: социалните услуги се предоставят за срок не повече от 3 месеца в рамките на годината. А правилата важат за всички, без изключения - твърдят от ръководството.

„През този 3 месечен престой тя трябваше активно да си търси жилище, както и работа”, добавя Галя Георгиева, директор на дома за временно настаняване „Св. София”.

„Аз работя. Ходя да гледам стари хора. С детето ходя даже, защото няма кой да го гледа. Изкарвам пари колкото мога, само за прехраната”, споделя още Татяна.

Но не достатъчно за свой дом. А някога Татяна е имала и квартира, и работа - като готвачка във военното поделение в Доброславци. Базата обаче е закрита, а тя съкратена.  

„Аз мисля, че детето това всичкото, което се случва и го гледа, тоя живот, който го живее, тоя тормоз, оттам му идва сърцебиенето. Получава болка в сърцето и веднага го настаняват в болница, като получи такъв пристъп”, разказва Татяна.

Коко отказва и да говори. Лекарите настояват за прегледи при невролог и логопед. Татяна обаче няма достатъчно пари за последващото лечение. На дневен ред сега е покривът над главите им.

В приюта могат да се върнат чак през януари. Дотогава с Коко остават пред вратата на доскорошния си „вкъщи”. С целия си багаж. И с мечтата, че някога ще си имат дом, без срок за напускане.

Ако искате да помогнете на семейството, можете да се свържете с майката Татяна. Нейният тел. номер е: 0892 33 27 82.