И трите въпроса получиха отговор „Да” от повечето избиратели
Едно е сигурно – референдумът, иницииран от Слави Трифонов, влиза за обсъждане в парламента. Резултатите от допитването са на ръба да станат и задължителни.
Според резултатите от паралелното преброяване на агенциите, с които NOVA работи и неокончателните данни на ЦИК референдумът е много близко до бариерата, която трябва да се прескочи.
И трите въпроса получиха отговор „Да” от повечето избиратели. Над 2 милиона българи подкрепиха идеята за мажоритарния избор на депутати, задължителното гласуване и рязкото намаляване на партийните субсидии – по лев за глас.
Какво ще се промени, ако референдумът стане закон? В момента за всяка бюлетина в урните в своя подкрепа една партия получава по 12 лева. Така след последните парламентарни избори през 2014-а година ГЕРБ взе субсидия от над 12 млн. лв.
А Вие кого ще подкрепите на балотажа? Гласувайте в нашата анкета тук.
При нови правила тя би била едва един милион. Годишната субсидия на „БСП лява България” пък би намаляла от почти 6 милиона лева на около половин милион лева. „Да” на мажоритарния избор при парламентарен вот обаче значи смяна на политическата ни система.
„По-голяма представителна система от това да гласуваш за личност, в света не е измислен”, убеден е Слави Трифонов. Не на това мнение са политолозите. Дори точно обратното – при промяна на правилата много от хората щели да останат непредставени в парламента.
„Един от недостатъците на мажоритарните системи е изкривяване на популярния вот на гражданите – в полза на двете най-големи партии”, коментира политологът д-р Ружа Смилова.
Причината – при мажоритарното гласуване страната ще се раздели на 240 нови района – колкото са депутатите. Във всеки район печели този, който получи подкрепата на повече от половината гласували – на първи или втори тур. Така само двамата най-силни влизат в битка, а всички останали са извън играта.
В деня на балотажа следете развитието на изборния ден във Facebook страницата на Новините на NOVA. Харесайте я и ще получавате ексклузивна информация за хода на вота.
„Получава се едно изкривяване в полза на големите партии и сваляне на участието на малките националните партии в парламента”, коментира Ружа Смилова.
Във Франция също работи мажоритарна система. Но там на втори тур отиват всички минали бариера от 12,5 % и така се постига по-голяма представителност. Ако правилата у нас се променят, минусът за едни ще е плюс за други - като например за партии с голямо влияние в определени райони. „Големи работодатели и влиятелни хора на местно ниво могат да се възползват от една такава избирателна система”, убедена е Смилова.
Политолозите предлагат мажоритарния избор да се сведе до преференции, които избирателите да дават за фаворитите си в листите или самите хора да подреждат посочените от партиите кандидати.