Винаги има с кого да си свериш часовника, споделя той в интервю за cultinterview.com
"Гледайки телевизионния екран и вечерните новини, няма как да знаеш какво стои зад лицето, което ги представя. Да, виждаш красив мъж, виждаш, че се усмихва, че стои добре, висок е и вдъхва респект, но какви са радостите и болките му, ежедневните му сблъсъци и дългогодишните дилеми – това остава във въображението на всеки един от нас.
Докато не бъде споделено от първо лице. Христо Калоферов не е музикант, но има отношение към музиката – най-вече към тази от преди 90-те", споделя Радостина Колева от сайта cultinterview.com след срещата си с водещия на Новините на NOVA Христо Калоферов.
А ето и малка част от интервюто на Радостина с Христо Калоферов.
Песните на Лили Иванова… Какво правят те в живота ти?
Тя има песен за всички емоции – и положителни, и отрицателни. Плочите й също не са се изтъркали. Пазя една дългосвиреща от ’83-та година и друга – от ’78-а. Те пътуват с мен навсякъде през годините, а песните й ми действат по един и същи начин. И като че ли не съм променил много вкуса си спрямо музиката или поне – не радикално. Слушам соул, R’n’B и онази Лили, от онова време. Странното е, че не приемам новата музика, която тя прави. Не е моята музика. Но имам щастието да слушам старите й песни – на Тончо Русев и Дамян Дамянов – и те не могат да бъдат заменени от нищо създадено след това.
Защо обаче ги слушаш на грамофон?
Първо: заради магията да видиш игличката върху плочата и музиката да зазвучи… Второ: качеството не може да се сравни с нищо друго. Средното ми образование е „промишлена електроника“ и съм учил, че честотният диапазон на плочата е два пъти по-голям от този на компактдиска и звукът е богат. Преди 2 седмици си купих 33-годишен грамофон, реставрирах го като му смених дозата, игличката и ремъка, и машината работи чудесно.
Дълго време имах много стар „Респром“, българско производство, който пенсионирах при баба ми и дядо ми, за да има какво да слушам и при тях. Бях си взел ултрамодерен диджейски грамофон, тъй като в момента на пазара има страшен глад за качествени устройства, но не ми хареса и беше заменен от 33-годишния.
Имаш ли нужда все още от доказателства, че си добър в това, което правиш?
Винаги. Спреш ли да имаш нужда от тези доказателства, спираш да се развиваш. Никога не съм считал себе си за твърде добър в това, което правя, просто защото винаги има с кого да си свериш часовника, накъде по-нагоре да отидеш и как да развиеш способностите си. Усетиш ли се в точката на комфорт, оставаш там. Виждал съм го с очите си и мисля, че ми е рано да спирам.
Най-добрата ми приятелка е психолог и според нея това постоянно догонване на по-доброто се дължи на ниска самооценка. Но тя гледа от своята гледна точка. Според мен цялото това действие е двигател, който тегли напред. И човек на 8 години като си мечтае да работи в телевизия, на 37 вече е успял да изкачи доста стъпала нагоре…
