Историята на една снимка
Почти няма човек в България, който да не е виждал горната снимка – младо момиче плаче пред полицай, минути след като колегите му са били нея и други протестиращи. А за тази снимка се изговориха какви ли не глупости – че се били познавали, че били брат и сестра, любовници, че им било платено, какво ли не. Затова Георги Драганов решава да разсее пропагандните приказки…
… Една от протестиращите беше 15-годишната тогава Деси. Деси я бях виждал многократно покрай какви ли не протести, познавах и баща й. Сред целия хаос на протеста, сред всички понесени удари, пред очертаващия се неуспех на протеста и нагло изсулващите се депутати, тя се разплака. Разплака се от безсилие, от болка, от гняв. Наблюдавах я и напълно я разбирах, защото самият аз изпитвах същите чувства. И точно тогава видях сред кордона полицаи един приятел – Ванчо, по паспорт Иван.
Протестираща и полицай намериха общ език
Да ви кажа за Иван. Беше 2010 година, Facebook бе млада социална мрежа, още имахме малко приятели. Добави ме един човек, студент на мъжа на моя учителка от гимназията. Запознахме се, пихме бира, ходихме на пънк и джаз концерти, говорихме си за култура, изкуство, философия, спорихме по какви ли не теми. Човек образован, грамотен, начетен. Един път го питам – „Какво работиш ти, бре?“ На пета бира той ми казва „Ми, полицай съм“. Сметнах това за много смешна шега – та аз умен полицай с такъв вкус за музика не съм виждал.
Е да, ама няколко месеца по-късно, на един от студентските протести през 2012 г., един строен жандармерист ми викна „Ей, Жоро!“ и се втурна към мен. Едва разпознах приятеля, с когото лежерно пием бирички в парка. Униформата го правеше много по-сериозен, много по-груб. Чак когато го видях така, му повярвах за работата.
Полицията привика непълнолетна протестираща и баща й
И, въпреки че беше жандармерист – от тези, които ги пращат по мачове да усмиряват пияни хулигани, или по протести да бият протестиращи, или да охраняват обекти с голяма значимост – той винаги бе някак прекалено различен от другите полицаи, които познавах. Никога не е бил женствен, макар години по-късно да призна, че е хомосексуален.
Та, от всички онези полицаи, които само секунди по-рано ни биеха най-невъзмутимо, Деси, по някаква космическа случайност, попадна на Ванчо. Същият този Ванчо, на когото малко преди това аз и един приятел му бяхме казали някои доста тежки думи заради участието му в това срамно нещо. Той пък ни бе отвърнал, че изпълнява дълга си. (Не коментираме, че той ходеше и като полицай по работа на протестите #ДАНСwithme, а след работа - и като протестиращ, но се криеше от колегите си).
Деси просто го хвана и започна да излива мъката си. И Иван, при цялото това крещене, грубости и насилие й каза простичко: „Моето момиче, всичко ще се оправи!“. Именно този момент бе заснет на снимката, която обиколи света и дори бе част от филма „The Giver“ ("Пазителят") с Мерил Стрийп.
Депутатите обаче бяха "изнесени" успешно. Кадрите с насилието над децата изкара една наистина гневна тълпа от мъжища на протеста вечерта. И тези мъжища разкъсаха огражданията около парламента, имаше си и хубав бой, но нямаше как реално да бъде победена почти цялата боеспособна полиция на България без оръжия. В крайна сметка протестиращите бяхме изблъскани от море от полиция и протестът за деня свърши.
Няколко месеца по-късно Иван не издържа и напусна жандармерията и замина за Кипър. После се върна в България и сега пак си е тук, но работи нещо друго. Две години след онзи декември той и Деси се запознаха съвсем официално, станаха вече приятели и оттогава се виждат редовно.
Така стана и на Прайда, който се проведе на 10 юни. Бях там, когато се срещнаха и позираха за тази снимка. На нея вече и двамата не са сериозни или тъжни, а са щастливи и усмихнати. И Иван й каза: „Видя ли, казах ти, че всичко ще бъде наред!“
Материалът е публикуван в блога на Георги Драганов "Война и мир". Оригиналното заглавие е „Историята на една снимка – един полицай и една протестираща, 4 години по-късно“. Георги Драганов е работил като учител и журналист, в момента работи в друга сфера. Никога не е членувал в партии, но се интересува активно от гражданското общество.
