Български паспорти срещу инвестиции

Темата „Български паспорти срещу инвестиции” стана актуална у нас, след като в края на януари Европейската комисия идентифицира България като една от страните, чиито правила за даване на гражданство заплашват сигурността на Съюза. Двама американски експерти с богат опит в материята посетиха страната ни, за да се срещнат с компетентни органи и да споделят своя опит и „ноу хау”.

Ерик Шулц, бивш дипломат от кариерата, и Ким Марш, експерт по емиграционни програми срещу инвестиции, коментираха темата в „Плюс-Минус. Коментарът след новините”.

ЗА ХОРАТА И БАНКИТЕ: Омбудсманът с мерки в защита на длъжниците

„Аз си мисля, че големите проблеми пред Европа са несъгласуваността на програмите и начинът по които са осъществявани. Европейците искат да имат унифицирана процедура, която да бъде следвана от всички държави. Която да гарантира, че хората в тези програми няма бъдат одобрявани по различни критерии”, твърди Марш. Според него България има свободно движение в рамите на Шенген, „тоест в рамките на Европа”. Спрямо това в страната ни повече от много други места по света било наложително да има съгласуваност на правилата.

Впечатлението на Шулц е, че винаги са съществували известни опасения в ЕС, както и в други страни, като даде за пример САЩ. Според него американският подход към такива програми винаги е бил, че те не са имали проблем с тях, стига да са управлявани изрядно.

Държавата затяга мерките за придобиване на българско гражданство (ОБЗОР)

„Да са извършвани дължимите проверки, така че никой, който не трябва да получи такъв паспорт, да не се облагодетелства. Тези програми в общия случай са установявани от по-малки държави, които имат проблеми с генерирането на приходи за правителствата, с които да се покриват бюджетни нужди, или просто да се използват за развитие на страната”, добави бившият дипломат.

Според него от икономическа гледна точка, те могат да бъдат доста благодатни за отделна страна. Той смята, че ЕС изхожда от същата позиция, от която изхождат и в САЩ - не са проблемни самите програми, а това - дали са управлявани по правилен начин.

„Трябва да се ангажират външни лица, които имат експертиза в индустрията. Аз мога да бъда такъв. Защото работя преимуществено в сферата. И, разбира се, трябва да се разработи програма за нормативно съответствие, която да покрие изискванията не само на Европейския съюз, но и на организации от ранга на Работната група за финансово действие -  Ф. А .Т .Еф., заяви Шулц.

България е на 19-то място в класацията за най-добри паспорти на 2019 г.

Той поясни, че тя е изработила стандартите за борба срещу прането на пари и нормативното съответствие за банките и други "глобални играчи". Експертът силно препоръча службите у нас да следват най-високите международни стандарти, които вече са изработени от други.

„Трябва да подсигурите изпълнението да е безпогрешно от самото начало. Да имате много подробна процедура. Започвайки от обявяваните от кандидата данни. Затова трябва да искате правилните документи и да накарате кандидата да предостави нужната ви информация”, добави той. В последствие тази информация трябвало да се анализира чрез метод, който да изведе правилната история от подадените данни. „И накрая взимате решение. Така че трябва да имате отделен орган, комисия, която да вземе решение на база подадената информация”, допълни Марш.

Борисов възложи проверка за 5 години назад на българските паспорти, издадени на чужденци

От своя страна Шулц смята, че ключовото нещо е кои са кандидатите и от къде идват. Според него трябва да се има предвид, че повечето от тях произхождат от държави, които нямат много добри паспорти, тоест „нямат възможността да пътуват много свободно”. „Те имат средства, това са индивиди, които разполагат със солидно богатство, но не е сигурно, че могат да се придвижват свободно. Точно такива хора искат паспорти, които да им позволят да правят това” уточни той.

Целият разговор гледайте във видеото.

Новините на NOVA - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК.