Всяка година, в Евросъюза купуваме над 6 милиона тона дрехи
Дрехите са сред основните замърсители на околната среда. Само за година, при производството им в Европейския съюз се отделят 195 млн. тона въглеродни емисии. За един килограм памук, колкото са една риза и чифт джинси, отиват между 10 и 20 000 литра вода.
Живеем в ерата на бързата мода и бързото пазаруване. Всяка година, в Евросъюза купуваме над 6 милиона тона дрехи. А животът на всяка една от тях е средно 3 години и половина. Какво се обаче се случва с тях, след като решим, че вече не са ни необходими? Най-прекият път е кошчето за боклук.
„Проблемът с текстилната индустрия, от една страна, са все по-кратките модни тенденции, които ни налагат да си купуваме нови и нови дрехи. Другият проблем е т.нар. "бърза мода", която наистина превръща дрехата в продукт за еднократна употреба. Третият проблем са изкуствените материи.Попадайки в природата, те стотици години остават там, реално ще ни надживеят”, казва авторът на кампанията „Плети с тениска” Мария Юрукова.
Има и друг начин. Вместо на боклука, старите дрехи и аксесоари заминават в контейнера за текстилни отпадъци. Кампанията е на Червения кръст и на частна компания за разделно събиране. Три години след старта й, в страната има над 90 контейнера, в които са събрани над 6 000 000 артикула.
„Благодарение на една българска изконна черта кампанията има успех, а именно – че не обичаме да разхищаваме”, казва Антон Гичев от компания за рециклиране на текстил.
„Част от годните за употреба дрехи се използват за създаване на бедствен резерв. Те ще послужат за подпомагане на близо 1000 души, които се нуждаят от облекло и които са пострадали”, споделя Екатерина Борисова от БЧК.
Опасни ли са за здравето ни дрехите менте? (ВИДЕО)
За всеки събран килограм текстил, фирмата дарява средства на Червения кръст, а събраната сума отново отива за помощ при евентуални бедствия и аварии.
„От Западна Европа това, което отпада като потребление, се изнася за Източна Европа. Ние, в Източна Европа събираме дрехи втора употреба и нататък по веригата отива към страни от Третия свят”, добавя още той.
Дрехите в по-лошо състояние превръщат в почистващи кърпи, или ги изпращат в Европа, където от тях правят изолации и тапицерии за автомобили. Нарича се кръгова икономика – в края на живота им, продуктите продължават да се третират като ресурси.
Мария е намерила своя начин да дава нов живот на старите тениски - превръща ги в прежда. „За производството на една тениска са необходими около 2700 литра вода. Тоест само за производството на тази възглавница сме спестили огромно количество вода”, обяснява Мария.
Новините на NOVA - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК.