Драматични истории от Центъра за рехабилитация на сухоземни костенурки

В края на пролетта, преди началото на летните жеги, често се случва да срещнем костенурка в гората, в полето, дори и в градските паркове. Деликатни и безобидни, те винаги предизвикват усмивка. Костенурките обаче също страдат,  а в много случаи причината е нашата добронамереност.

Една от основните грешки, които допускаме, е, че взимаме животното в ръце, за да му се порадваме. За костенурката това е стресова  ситуация - все едно хищник я подвига, за да се нахрани с нея. Това обяснява Ива Лаловска от Центъра за размножаване и рехабилитация на сухоземни костенурки в бургаското село Баня.

В отделенията на центъра специалисти се грижат за костенурки, пострадали при инциденти, бедствия или просто от човешка немърливост. Пример за пагубно отношение към костенурка е екземпляр, взет от дивата природа като играчка за дете. Черупката е пробита с бормашина, а костенурката е била вързана с въже.

Човек лесно може да се ориентира дали една костенурка е живяла добре. Ако черупката й е с ярко изразени цветове, това е признак на дълга липса на светлина. Високите и добре оформени пирамиди по черупката  пък говорят за липса на калций в храната. При всички случаи, затворени в домашна  среда, животните са обречени на мъчение, което понякога продължава с години.

Гигантска костенурка ще обитава зоопарка в Бургас (ВИДЕО)

Подобен е случаят с Тортил, шипоопашата костенурка, прекарала в плен 18 години в апартамент във Велико Търново. Когато е бил приет в центъра, имал огромен клюноподобен израстък над устата.

„Дълго време са го хранили с мека храна, а костенурките съвсем целеносаочено търсят твърда храна, която да изпилява горната им челюст", разказва Ива Лаловска. Освен това, Тортил е бил изгубил инстинктите си. Необходими били няколко сезона, докато животното се възстанови.

Сред по-тежките настоящи и бивши пациенти има пострадали от катастрофи, пожари или нападения от хищници. Има и пенсионери на преклонна възраст. От 11 години в центъра се грижат за Бабата. Тя е на 70 и повече години. Навремето едни възрастни хора са я намерили и са я гледали над 40 години в своя двор. Те обаче остарели, заживели при децата си в града, а Бабата станала жител на центъра в село Баня.

„Ако намерим костенурка на шосето, с риск да я стресираме, по-добре да я преместим от пътя по посока на нейното движение. Ако животното е блъснато от кола, можем да уведомим местната екоинспекция (РИОСВ) или центъра в село Баня. Ако намерим костенурка в района на пожар, задължително трябва да я спасим от пламъците. "При опасност костенурките не бягат, а стоят на едно място и чакат опасността да премине", допълва Ива Лаловска.

Освен срещаните в България шипоопашати и шипобедрени костенурки, в село Баня могат да се видят представители на почти всеки континент. Повечето са откупени и "спасени" от своите стопани, които са ги отглеждали при неподходящи условия.

Центърът на Фондация “Геа Чалониа” е единствен по рода си в страната. Крепи се на ентусиазма и опита на хора като Ива Лаловска. Имат нужда от средства да изградят помещение, в което да настаняват тежкоболни пациенти през студените месеци. Информация за това, как да помогнем, има на сайта на организацията - ТУК.