Недостиг на лекари и сестри в над 70% от болниците у нас

До 5 години у нас могат да бъдат закрити или преструктурирани десетки лечебни заведения. Причината е във все по-големият недостиг на лекари и медицински сестри. Това показва последният анализ на "Индекс на болниците". 

Над 70% от анкетираните лечебни заведения заявяват, че страдат от недостиг на лекари. На първо място по дефицит в страната са специалистите по анестезиология и интензивни грижи. Сериозен глад има и за хирурзи, педиатри и кардиолози. 

Още по-голям е проблемът с липсата на медицински сестри. Недостиг на тези кадри заявяват близо 90% от болниците. A повече от половината от лечебните заведения признават, че на една сестра се падат над 7 пациенти, които да обслужва.

Като водещи причини за липсата на медицински персонал се посочват лошите условия на труд и заплащането. Недостатъчното производство на кадри в университетите, а също и липсата на възможности за кариерно развитие и специализация. 

На 78 г. Таня Йозова е една от най-възрастните медицински сестри у нас. Работи в болницата в Поморие повече от 50 години. Налага й се да се грижи сама за болните в две отделения. 

“Просто няма кой да работи. Работата е много, заплащането ни е много малко и младите бягат навън за по-добър живот”, казва медицинската сестра.

Всяка трета медицинска сестра у нас е пенсионерка, показват данните на Асоциацията на професионалистите по здравни грижи. И предлагат  стартовата заплата в сектора да е поне три минимални. 

“Сума, която ние смятаме, че трябва да получи всеки специалист по здравни грижи, взимайки диплома, за да има мотивация да остане в България. И младите хора, знаейки, че ще започнат със заплата, която е над средната за страната, да имат мотивация да учат това”, казва Милка Василева, председател на УС на БАПЗГ.

Не само медицински сестри, но и лекари се намират все по-трудно, казва директорът на болницата в Сандански. Лечебното заведение е едно от тези пред риск да се самозакрият, заради остра нужда от кадри във всички отделения. 

“Едва ли повече от 3-4 години може да се поддържа такова ниво на дейност и да се обслужват толкова пациенти с хората, които ще останат на работа. За съжаление много малко млади хора, които завършат обучението си в медицински университет, се връщат в провинцията на работа”, казва д-р Илия Тонев, управител на МБАЛ Югозападна болница.

Здравното министерство вече обсъжда допълнителни стимули за работа в малки населени места.

“Чрез осигуряване на стипендии по време на обучение, на ведомствено жилище, съдействие при започване на работа на членове на семейството, съдействие за записване в детска градина и училища”, обясни здравният министър проф. Асена Сербезова.  

Всички мерки вече са закъснели, смятат от Българския лекарски съюз. 

“Няма да има кой да изпълнява решенията на политиците в следващите 5 години, ако не започнем свръхпроизводство на специалисти и рязко не променим условията, в които работят лекарите, за да сме конкурентноспособни на Западна Европа”, смята Иван Маджаров, председател на БЛС. 

Ако тенденцията не бъде обърната, прогнозата е до 10 години лекарите в пенсионна възраст да са повече от половината от всички медици у нас. 

Новините на NOVA - вече в Instagram, Twitter, Telegram и Viber - последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook.