Вижте какво още каза той пред репортера Анна Ангелова и оператора Георги Георгиев

В „Темата на NOVA” репортерът Анна Ангелова и операторът Георги Георгиев ни срещат с пазителите на вярата от времето, когато пандемията определяше хода на живота. За равносметката, за предизвикателствата пред Светия Синод на национално ниво и пред митрополитите – на местно, за телесното и духовно възприемане на чудото при слизането на Благодатния огън - разказва Ловчанският митрополит Гавриил.

- Ваше Високопреосвещенство, как изглеждаше този период на пандемия през Вашите очи на архиерей, на духовен наставник? Вие самият казвате в едно интервю, че храмът е духовната лечебница за хората.

- Това беше тежък период, защото хората страдаха от това, че боледуваха, но още повече – от страха от самата болест. И ние трябваше да се постараем да им помогнем да преодолеят страха. Знаете, че човек може да бъде болен, но ако има самочувствие и няма страх – много по-лесно ще се излекува. Много малко хора съзнаваха, че грехът е една от причините за всичките ни бедствия. Трябваше и за това да помогнем, защото когато хората осъзнаят своите грехове и поискат от Господа прошка – нещата се променят – и бедствието може да отмине. Много хора наистина потърсиха причината в себе си, в собствените си немощи, и това им помогна да изправят свои грешки. С Божия помощ се преодоляха най-големите трудности.

Митрополит Антоний: Бог ни изпраща изпитания, за да провери дали не сме го загърбили

- Навярно миряни от Ловчанска епархия са се обръщали не само към свещениците, но и към Вас като архипастир, когато отслужвате Света литургия – именно с притеснения дали те самите нямат вина за това, което ни се случва, както и дали това, че не идват в храма по време на пандемията, е лошо.

- Да, ние общуваме с хората, а и изповядвам много вярващи и тогава много по-пряко взимам участие в техния духовен живот. Ние се стараехме да даваме пример на хората за това, че не ни е страх – и дори човек да се разболее – ще оздравее с Божията помощ. И искахме да им покажем, че сега е моментът да се ходи на църква, да се помолим на Господ и да получаваме тайнствата на Светата църква. Даже във време на най-трудните моменти от пандемията, един път седмично се качвахме горе на „Стратеш”, на най-високото място, а оттам се вижда целия град. Отслужвахме молебен като с нас носехме мощи на светци, а аз имам и един кръст, в който е вградена частичка от христовия кръст. Оттам благославяхме града и хората знаеха, че се молим, а това им даваше въодушевление, гонеше страха от техните души и на някои помогна да тръгнат по правилния път на покаянието.

- Какво предизвикателство беше за Вас със собствените си думи на вяра да вдъхнете спокойствие на хората, че храмовете няма да затворят врати за богомолците?

- Аз и тогава, и сега съм абсолютно убеден, че най-великото тайнство – Светото причастие – не бива да бъде забранявано, защото това е най-голямата Божия сила. Само България тогава не затвори своите църкви – а там, където затвориха църквите, последствията не бяха добри. И хората страдаха. Чувал съм, че в страни като Гърция и Румъния, например, хората са стояли на колене навън, пред църквата, и са се молили. Така че това, че у нас църквите останаха отворени, е голяма Божия милост. И трябва да признаем, че ако тогавашното правителство беше решило да затвори вратите на храмовете, щяхме да се опитаме да служим някак си, но щяха и да ни преследват затова. Преди Цветница и Великден навсякъде ни атакуваха, че ако не се затворят църквите – оттам щели да изнасят след това мъртъвци. И аз помня – след празника генерал Мутафчийски каза, че страховете не са били оправдани – нямаше никакви зарази по църквите, а напротив – България беше на едно от последните места по заболели в Европа.

Правителството също не беше уверено кое е правилно. Тогавашният министър-председател Бойко Борисов дойде в Св. Синод преди празниците през 2020 година и на заседание пред него взехме решение, че не искаме да се затварят църквите. Аз отидох с него на тази голямата пресконференция и той прие нашата позиция, съгласи се. Имаше журналисти, които го нападаха – и него, и мен. Срещу нас отделно имаше и писма до Прокуратурата – да се намеси, да ни затворят църквите и да няма Света литургия.

„Темата на NOVA”: Пазители на вярата (ВИДЕО)

- Беше ли по-трудно да убедите представителите на здравните власти в това, че храмовете трябва да останат отворени?

- Много от специалистите бяха убедени, че църквите трябва да бъдат затворени – те по медицински го доказваха, но изпускаха друго – че има момент на Божие благословение и Божия благодат. Но никой не можеше накрая да ни упрекне, че това решение има негативни последствия за пандемията.

- И журналисти ви задаваха въпроси относно използването на една и съща лъжичка за причастие – едва ли някога до онзи момент Ви се е налагало да влизате в такива словесни битки относно тази най-жива част от вярата на православния християнин. Какво означаваше този отпор за Вас?

- Това е маловерие, неверие. И ако за светските хора е оправдано, то за нас, духовниците, не е. Защото в историята няма случай, в който от светото причастие да се е разпространявала зараза. И при най-големите епидемии Светото причастие се е давало както е редно. Обраното – хората са се лекували от това.

- И ако можем да се надяваме, че пандемията е към своя край, устоя ли, Ваше Високопреосвещенство, Българската православна църква на това изпитание?

- Нашата църква постъпи достойно. И дай Боже да затворим тази страница – на пандемията. Дано Господ да ни дарува мир, да дарува вяра, любов в сърцата на хората към Бог и към другите хора, да дарува благоденствие на България и нека пазим урока за пандемията, за да се стараем в бъдеще да живеем по-духовно и тогава може би Бог ще ни избави от следващи изпитания и пандемии.

Цялото интервю гледайте във видеото.

Новините на NOVA - вече в Instagram, Twitter, Telegram и Viber - последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook.