Икономист от БАН: Бъдещият кабинет няма как да внесе бюджет до края на годината

Дори и да се състави кабинет, той технически няма да има възможност да внесе бюджет до края на годината. Липсва разговор за политиките, които трябва да фигурират в бюджета. Това заяви пред БГНЕС проф. Искра Белева от Института за икономически изследвания към БАН.

По думите й в България не се оценява тежестта на кризите. Водените дебати от политиците са далеч от икономиката и задаващата се зима, която ще бъде придружена от много проблеми, смята тя.

Според проф. Белева липсват политики, които да са вложени в бъдещия бюджет. „Бюджетът сам по себе си е цифри, разпределение на финансови средства, но зад тях стоят политики. Това, което е тревожно, че не виждаме дебат по тях и не виждаме признаци за консенсус за икономика и икономическо развитие“, подчерта експертът. 

Икономист: Цената на газа е ниска засега, но ще се оскъпи отново през зимата

Политиките, които ще бъдат финансирани през бюджета, ще зависят от концепцията, която се възприема за развитие на страната. България има съответните стратегически документи за развитие до 2030 г., но те трябва да се актуализират в съответствие с кризите от последните месеци.

„Силната непредвидимост на случващото се не само в България, но и по света, прави много колебливи дебатите по икономика и икономическо развитие. Всякакви прогнози, които се правят, се ревизират все по-често и по-често. За съжаление, ревизиите са в негативен план, което означава, че икономиката е силно повлияна от други фактори“, отбеляза проф. Белева.

Всички сегашни събития се случват извън икономиката, но много силно я засягат, обясни икономистът. 

НСИ: Инфлацията у нас е 18.7%

„В рамките на три години имаме неочаквана здравна пандемия, която бе тотална изненада и причини силен шок. Това на свой ред доведе до изсипването на огромни количества пари в икономиките. САЩ са големият пример. Когато изсипахме огромни пари, за да защитим човека, ние нарушихме тотално паричното равновесие в света и отворихме пътя на инфлацията”, каза икономистът от БАН.

След ковид-кризата избухна войната срещу Украйна. „Това доведе до изсипване на пари в отбранителния сектор. Последваха проблемите с бежанците. Това отново е шок върху икономиката, който не е икономически, но води до много силни последствия и реакции. Заедно с войната тръгнаха и проблемите с енергийните доставки. Високите цени на енергоносителите рефлектираха във всичко останало”, изброи последващите изпитания проф. Белева.

Тя посочи, че есенните прогнози на международните финансови институции свидетелстват, че тенденцията за развитие на икономиката през 2024 г. е надолу и не е ясно кога ще бъдат решени кризисните въпроси.

Икономистът се съмнява, че стандартният инструментариум, който по принцип се използва за борба при подобни случаи ще бъде приложен успешно, защото има комбинация и наслагване от кризи. Според нея решението излиза от общоевропейското решение и отива в националните правителства.

„Ако се сбъднат прогнозите за рецесия, тогава къде отива България? Бюджетът на какво ще стъпи, какво ще разпределя, когато нямаме ясно позициониране на това, какво ще правим през следващата година, през следващия месец, следващото тримесечие. Докога икономиката може да върви на самоход, а тя върви в такава посока“, запита проф. Белева.

И от бизнеса предупреждават за увеличаване на трудностите. Международните пазари започват да притискат не само нормалното движение на суровини, потоци, стоки. Те започват да удрят ценово и профилирани български производства и износ. Пример е пазарът на мед, където има снижение на цените, а България е един от големите производители и износители.

Относно обичайното решение за преструктуриране на икономиката, когато има кризи, Белева поясни, че от години не се говори за необходимостта от приоритети и ясно позициониране, за да се развият конкурентни производства. Към момента няма реални действия за това. „Не се говори за нещата, които „тотално могат да повдигнат“ равнището на българската икономика на едно по-високо ниво. Сред тях са инвестициите, които отсъстват”, каза икономистът.

За дебата за инфлация и заплати тя обобщи, че правителството също не се впечатлява засега от този въпрос. Данните показват, че у нас инфлацията изяжда доходите на населението през последните месеци. „Инфлацията и динамиката на средната работна заплата показват, че през май и юни инфлацията изпреварва ръста на работната заплата. Инфлацията е 15,6% и 16,9% съответно. Динамиката на средната работна заплата е 11,8% и 13,6% съответно. Преди това инфлацията и динамиката на средната работна заплата се движат почти в синхрон“, посочи икономистът. Това е фактор, който го има и в Европа, поясни тя.

„На този фон засега нещата вървят на самоход. Едва ли много дълго можем да продължим да се движим на самоход, ако продължат да се задълбочават европейските и световни проблеми по отношение на растежа и инфлацията“, каза проф. Искра Белева.

ВСИЧКО ЗА РАБОТАТА НА НОВИЯ ПАРЛАМЕНТ ЧЕТЕТЕ ТУК

Новините на NOVA - вече в Instagram, Twitter, Telegram и Viber - последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook.