"Дотам и обратно": Пролетният чар на Бохемските водопади в Рила (ВИДЕО)

Преди години по дъното на дълбоката долина на Рилската река е трополяла железница. Теснолинейката оживявала района – помагала в дърводобива и возела поклонниците към светата рилска обител. А край релсите имало стара кръчма, наречена „Бохемия”. Вероятно така произлиза името на една изумително красива каскада от водопади, скрита в дебрите на Рила планина.

Бохемските водопади са 11 на брой. Подредени са в тесния каньон на един от притоците на Рилската река, спускащ се по северния склон на Царевръшкия рид. А пътеката към тях започва от шосето към Рилския манастир, почти на изхода на град Рила.

След обилните пролетни дъждове деретата в планината са пълни, а по стръмните урви водата гърми оглушително. На път към каскадата „Бохемия” чуваме този приятен тътен веднага, след като оставим колата в отбивката. Пред нас е първият и всъщност най-внушителният от водопадите.

Дори и нищо друго да не видим, този няма как да го пропуснем. Той направо „бие на очи” от шосето към Рилския манастир. Видимо височината му е около 20-30 метра, макар че по-голямата част е скрита зад огромните камъни. Пътеката към Бохемската каскада обаче тръгва на около 300 метра по-нагоре по шосето. Стръмно криволичи през шубраците до малка поляна с панорамен поглед и беседка.

Из непознатия Северозапад: Къде се намира легендарният Алботински манастир

Маршрутът е кръгов. Поемаме по така наречената екстремна част покрай самото дере, тъй като изкачването по трудни терени винаги е по-лесно и безопасно от спускането. И почти веднага усещаме защо хората са определили тази пътека като екстремна.

Под нас водата реве бясно и скача от праг на праг. Здраво хванали въжето, съсредоточено пристъпваме по тесен участък в скалата на около 5-6 метра над потока. При мокро време всички камъни са хлъзгави и опасни.

Озоваваме се в прегръдките на поредния водопад. Приказна сцена с две огромни канари, между които водата е успяла да пробие пътя си. Усещаме мощен влажен полъх и получаваме необходимата доза свежест преди поредното предизвикателство.

Продължаваме да пълзим нагоре с помощта на въжета. Ако обувките са здрави, преодоляването на поредната височина не е чак толкова мъчително. Същото важи и за хлъзгавите дървени стълби.

„Дотам и обратно”: Маджарово - перлата в кратера на древен вулкан

Вече сме почти 60 метра над нивото на автомобилния път. В горната част на каскадата потокът е по-усоен, а водопадите - по-интересни и привлекателни. Всеки от тях очарова със свой собствен уникален почерк.

Високо над всички останали, добре прикрит от гъстата растителност, се спотайва последният от описаните 11 водопада. Закътан е в скалите встрани от пътеката и затова поглеждаме към него от птичи поглед. Епичен исполин сред страховитите скални отвеси на каньона.

Цялата кръгова обиколка на Бохемските водопади е малко над километър. Опитен планинар може да обходи пътеката за по-малко от час. По-дългите дни в края на пролетта и началото на лятото обаче позволяват да си откраднем още малко планинска емоция. Например, да покорим една от онези остри скали край реката, които със сигурност сме видели, катерейки водната каскада. Макар и стръмна, разходката до кръста е около час и предлага „орлов” поглед към живописната долина на Рилската река.