Народният съд – узаконен терор

През този месец се навършват 80 години от създаването на един от най-мракобесните инструменти на болшевишката диктатура в България – Народния съд. Създаден в края на септември, тази псевдосъдебна институция трябва да узакони до голяма степен развихрилия се терор след деветосептемврийския преврат. Стига се до абсурди смъртни присъди в набързо скалъпените процеси да получават вече екзекутирани от партизаните представители на елита в Царство България.

9 септември 1944 година. България е окупирана от червената армия, след като на 5 септември Съветския съюз ни обявява война. Група офицери извършват държавен преврат и свалят законното правителство на Константин Муравиев. За премиер е провъзгласен Кимон Георгиев.

Непосредствено след извършването на преврата България е обхваната от невиждан и кървав терор. Партизаните и бойните групи на комунистическата партия избиват хиляди без съд и присъда. Правителството на Кимон Георгиев не прави нищо, за да спре погромите. Той вече има богат опит в превратите. Участва активно в деветоюнския преврат от 1923, начело е и на 19-майския преврат от 1934 г. Независимо, че десетилетия наред е определян като фашист, комунистите нямат нищо против Кимон Георгиев да стои начело на властта цели две години до 22 ноември 1946 година. Това съвпада и с дейността на т.нар. Народен съд. Създаден от Кимон Георгиев с наредба-закон в абсолютно противоречие с Конституцията, институцията, която трябва да сложи в някаква рамка комунистическия терор. Народният съд действа до април 1945 година. Целта му е да изправи на подсъдимата скамейка управляващите, присъединили България към Тристранния пакт. Но мишени на Народния съд стават не само регентите, министрите и депутатите, но и прокурори, съдии, журналисти, писатели и карикатуристи. Професор Мартин Иванов проучва този мрачен период от българската история от години.

„Народният съд е един от епизодите на проточила се десетилетия кампания на изключително масови репресии. Ясно е, че това е най-кървавият епизод от българската история. Проточва се до средата на 60-те години – едно много наситено десетилетие и половина на терор върху поне половин милион българи”, разказа проф. Иванов.

Почитаме паметта на жертвите на комунизма

Комунистите се свързват с Кимон Георгиев чрез Рачо Ангелов, председател на Българския лекарски съюз. Той се включва в ръководството на Отечествения фронт още през 1942, когато идва директивата за създаването му. Поръчители са Георги Димитров, Вълко Червенков и Васил Коларов, които се укриват в Съветския съюз. В България с организацията се нагърбва именно Рачо Ангелов заедно с Цола Драгойчева и Кирил Драмалиев. След деветосептемврийския преврат, Рачо Ангелов става министър на здравеопазването в кабинетите на Кимон Георгиев и в първото правителство на Георги Димитров. Но защо комунистите избират именно соченият от тях за фашист Кимон Георгиев да ръководи не едно, а две правителства след 9 септември?

„До голяма степен заради опита му да извършва успешни военни преврати. И в трите преврата е свален Константин Муравиев”, коментира проф. Иванов. „Във всички страни около Нацистка Германия преминават подобни процеси. Но в България на смърт са осъдени 2800 души – огромно количество на фона на минималното участие на България във войната. Нямахме и фашистка партия на власт, имаше фашизоидни елементи, които бяха преследвани наравно с комунистите”, коментира проф. Иванов.

Народният съд функционира с 13 върховни състава. Отделно от това в страната функционират допълнителни състави.

„Тук в София са 13 състава, става въпрос за близо 200 състава в цялата страна, които са не по-малко кървави. Решенията се взимат до голяма степен директно от Москва, които се пращат от Георги Димитров, вероятно след консултации с Кремъл. Хората в съдийските състави и народните обвинители са хора буквално хванати от гората. Тук там по някой юрист, но и те не могат да приложат правни процедури. Шокиращи са присъдите в провинцията”, заяви проф. Иванов.

Абсурдите на Народния съд стигат дотам, че членове на съставите, които произнасят присъди, нямат дори юридическо образование. Такъв например е Димитър Полянов, един от първите социалистически поети, който е част от шести състав на Народния съд. Пред него са изправени 102-а писатели, журналисти, публицисти и карикатуристи. Но тук идва и най-големият цинизъм на палачите. Смъртни присъди получават и тези, които вече са убити от новата комунистическа власт.

„Такива са случаите на Райко Алексиев и Данаил Крапчев”, разказва проф. Иванов.  

Парадоксалното е, че при преврата от 19 май 1934 г. воден от Кимон Георгиев, Данаил Крапчев е въдворен в Карлово заради демократичните си разбирания. Комунистите опитват да убият Крапчев през април 1943 година, когато двама атентатори го нападат на излизане от редакцията на вестника. Спасяват го случайни минувачи. Година по-късно Данаил Крапчев е убит на следващия ден след 9 септември. Първоначално новата власт твърди, че той се е самоубил. Впоследствие Народният съд го осъжда на смърт.

„За антисемитска работа е осъден спасителят на българските евреи – Димитър Пешев. Днес той има дърво в Йерусалим на негово име. В България същият човек е съден за антисемизъм”, обяснява проф. Иванов.

Димитър Пешев е зам.-председател на Народното събрание от 1940 година. След като научава, че има план 50 000 български евреи да бъдат депортирани в концентрационните лагери на нацистка Германия, застава начело на широка гражданска инициатива. Резултатът – България, въпреки че е съюзник на Германия, спасява своите евреи от кошмара на газовите камери.

„Да се противопоставиш на Хитлер по една от най-чувствителните за него теми – нямаш никаква гаранция. Това, което прави Димитър Пешев – той веднага реагира и организира голяма подписка от народни представители. Успява да организира широка подкрепа за спасяването на българските евреи”, обясни проф. Иванов.

Повече гледайте във видеото.