Едва завършили гимназия, партизани издават смъртни присъди на български генерали

Миналата седмица в "Офанзива" Любо Огнянов започна разказа за кървавата история на Народния съд. Днес споделя как едва завършили гимназия, партизани издават смъртни присъди на български генерали. Желанието за възмездие до такава степен е увлякло болшевиките, та присъди са получили дори дълбоко законспирирани съветски шпиони. Разказваме техните истории и как от Москва ги спасяват от разстрел. Гледайте внимателно, защото днес, 80 години след тези издевателства, облечени във власт, някои носталгици наричат все още това правосъдие. 

На 30 септември 1944 с наредба закон издадена от премиера на Отечествения фронт Кимон Георгиев е създаден Народния съд. Независимо, че се имитира съдебна процедура, действията на тази институция са в противоречие с конституцията. Целта им е да узаконят мракобесните погроми и екзекуции, извършени след преврата на 9  септември 1944 от развилнелите се партизани. Създават се 13 основни състави, в които не е рядкост да участват хора, които нямат юридическо образование.

На подсъдимата скамейка в четвърти състав са изправени висши военни от Царство България. Един от членовете на псевдосъдебния състав е Добри Джуров, който по това време има само гимназиално образование. Екзотиката в членовете на четвърти състав, който трябва да издава присъди се допълва от Александър Междуречки, който е следвал фармация и Марин Гешков, който е учил единствено в т.нар. Академия за комунистическо възпитание в Москва. В първия процес са обвинени 10 български генерали.

Народният съд – узаконен терор

Сред обвиняемите в първия процес на четвърти състав е ген. Константин Лукаш – началник на Щаба на българската армия между 11 август 1941 и 11 май 1944 година. Фамилията Лукаш офицерът наследява от своя баща Лудвиг, емигрант от Чехия. След като съветската армия нахлува в България, генерал Лукаш е арестуван и пратен в Москва. Там е разпитван от агенти на съветското военно контраразузнаване СМЕРШ. Названието е съкращение от Смерт Шпионам – смърт на шпионите. Руснаците се интересували как е била разбита съветската шпионска клетка в България, ръководена от Александър Пеев. През 1939 година той сам се предлага да работи в полза на разузнаването на Съветския съюз и се сдобива с агентурното име Боевой. Ген. Константин Лукаш е осъден на смърт от Народния съд и разстрелян още в същия ден. Подобна е съдбата и на ген. Асен Николов. През 1942 година той е командир на първи корпус дислоциран в Източна Сърбия, Поморавието и Македония. На 4 септември 1944 той е арестуван от немската армия в Ниш. Нацистите му предлагат да оглави българска част, която да се сражава на немска страна. Той отказва и се връща в България. Тук е арестуван и предаден на Народния съд.

На смърт е осъден и ген. Трифон Трифонов, командир на втори корпус дислоциран в Централна Македония. Подобна е съдбата и на ген. Асен Каров, началникът на военно-съдебната част в Царство България. Владеел свободно френски и италиански език, завършил право и дипломация в София. Интересен факт е съдбата на ген. Никифор Никифоров. Той е съден от Четвърти състав, но е освободен през 1945 г. Впоследствие е арестуван през 1949 година и е съден в процеса с Трайчо Костов.

Изпратен е в концлагера Белене, откъдето е освободен през 1954 г. Оказва се, че ген. Никифор Никифоров е бил съветски шпионин с агентурно име Журин и е част от клетката, оглавена от Александър Пеев Боевой. Никифоров Пред четвърти състав е изправен и полковник Стефан Недев. Той е осъден на смърт, но в същия ден е изведен от затвора по искане на съветското контраразузнаване СМЕРШ и укриван в Горна баня. Впоследствие присъдата му е намалена на 15 години затвор, а след това отменена.

Всъщност става ясно, че полк. Стефан Недев е сътрудник на ГРУ и НКВД още от 1939 година. Обвинителите искат смъртна присъда и за генерал Атанас Жилков. Той е съпредседател на българо-румънската комисия за връщането на Южна Добруджа към България през 1940 година. За генерал Жилков се застъпват солунски евреи, които той е спасил от концлагерите. В крайна сметка той е осъден на доживотен затвор. С 15-годишна присъда се отървава ген. Димитър Айранов, който е обвинен за провалената защита на София при съюзническите бомбардировки в София.

Четвърти състав на Народния съд води и втори процес. В рамките на тази процедура са издадени 17 смъртни присъди, 13 присъди за доживотен затвор, 14 души получават присъда от 15 години строг тъмничен затвор, а още 43-а са осъдени на лишаване от свобода до 10 години. Действията на Народния съд обаче хвърлят сянка не само върху осъдените. Десетилетия наред синовете и дъщерите на подсъдимите са обект на наблюдение от Държавна сигурност. Освен това им се забранява да завършат висше образование или да работят по специалността си.

80 години след създаването на Народния съд, все по-често се прокрадват призиви историята да се върне десетилетия назад.

А доказателство за начина, по който партизаните продължават да безчинстват и след 9 септември, е апелът на същия Славчо Трънски. Командир на Трънския партизански отряд и Първа софийска въстаническа оперативна зона, той се обръща към своите бойни другари в края на 1944 година.

Големият въпрос е – искаме ли всичко това да се повтори отново? 

Повече по темата гледайте във видеото.