Според нея това, за което си струва човек да се бори е любовта

В началото на годината ще ви разкажем историята на едно момиче-боец в зората на своята шампионска кариера. Тя e на 23 години, тренира муай тай само от две години, но вече жъне успехи. Това е името на едно момиче, за което тепърва ще чуваме. Мартина е на 23 години. Нейната история е изпълнена с обрати. Като дете е жертва на домашно насилие, в последствие расте в семейство на популярни кинаджии, а днес буквално се е пренесла да живее в муай тай залата. Веднъж вече е ходила до извора - до Тайланд, за да тренира. Сега търси спонсори, за да продължи пътят си към върховете на муай тай изкуството. С Мартина, ще ни запознае Виктория Бояджиева в рубриката си „Между редовете”.

Линк към Instagram профила на Мартина: https://www.instagram.com/marti__mt/?igsh=MTcxdWRhODF3ZHF2cQ%3D%3D

„Муай тай е изкуство”, категорична е Мартина. Според нея това, за което си струва човек да се бори е любовта. За какво си струва човек да се бие? За честността, смята тя. Няма съмнение как вижда себе си след 5 години. Като шампион по муай тай.

От САЩ до Видин: Д-р Тодоров, който сбъдна американската мечта, но се завърна в България

„Детството ми не беше лесно, но в никакъв случай не бих казала лошо. Отгледана съм от прабаба ми, която по това време е била на 68 вече навършени години, заедно с дядо ми. И както можете да си представите, да гледате бебе на тази възраст, е малко шоково. Аз съм извънбрачно дете. Баща ми не е жив още от началото на века. Той е мастърспорт на кану каяк. Шампион. Не мисля да споменавам групировките, в които е участвал по една или друга причина, но бил е застрелян в края на 2002 година. По каква причина, как и какво тези въпроси остават във времето. Никой не може да отговори на тях. Или поне вече не е жив да отговори на тях”, разказва младата Мартина за началото на живота си.

Виктория Бояджиева, NOVA

„Майката не беше родена да бъде родител. Поне моят родител. Просто ме е родила много млада, на току-що на вършени 18 години. После живее с друг мъж, от който има две деца. Живяла съм с тях като тогавашният мъж, ме тормозеше физически като бях дете и после психически. Не мисля да разтягам историята с оглед на това да не излизам жертва.Той ме тормозеше и ме заключваше в една стая в къщата, в която живях тогава. Бях излизала много дълъг период от стаята си. Дойде да ни види дядо ми, който е баща на майка ми. Аз му пуснах бележка под масата, че имам нужда от помощ. Трябва да избягам от там. Той тогава ме събра с оглед да ме заведе при баба ми. И не ме върнаха повече, което слава Богу, защото този човек наистина с времето все повече и повече показваше на всички около нас колко не е добре. Повече за майка ми - може би единственото, което бих казала за нея, свързано със спорта е, че когато започнах да се занимавам, тя ми каза, че никога няма да стана световен шампион, защото има хора, които от деца практикуват спорта и едва ли не няма да мога да се справя да стана по-добра от тях. Което не мисля, че е много в подкрепа на някои, като започна ново начинание. Но всичко смея да твърдя й е простено”, разказва още Мартина.

Виктория Бояджиева, NOVA

От такава среда тя попада в коренно-различна среда тогава, когато пра баба ѝ, пра дядо ѝ я извеждат от този дом. Попада в една нестандартна кинаджийска среда. „Дядо ми е оператор. Той е Виктор Чичов. „Оркестър без име”, например, е много популярен негов филм. „Дунав мост” и още много, много наши игрални и документални филми, като има в някои от филмите и актьорско участие. А баба ми, баба ми е Дора Смядовска. Сценарист. През 1971 година, когато се ражда всъщност вуйчо ми, се ражда и идеята за „Умно село”, което е издадено през 1972 г. и е изпратено с Валя Балканска на Voyager 1.”, споделя Мартина за семейството си.

„За мен и изкуството мога да кажа, че аз като бях малка, пях в детски хор „Пим-пам”. После се опитах да свиря на пияно. После това се занимавах с доста неприятни неща години наред. Всичко, което можете да си представите един тийнейджър да прави, сме ги правили. С танците се запознахме по линията на това, че исках да се науча на модерен балет. Започнах и да работя в клуб, танцувайки. Като съм минала през доста клубове с различна музика. Многото хора, които те гледат докато изпълняваш дадено представление, изсмукват енергията ти. Аз никога не съм имала проблем, може би, с мъжките погледи. Поради това, че винаги съм била уверена и здраво стъпила на земята”, споделя за кариерата си на танцьорка. „Попипвали са ме, подърпвали са ме, докато съм била на сцената, но това много бързо бива разтурено като събитие. Не им позволявам да прекаляват”, добавя тя.

Виктория Бояджиева, NOVA

Въпреки че по това време вече е тренирала бойно изкуство, Мартина казва, че муай тая е изкуство, което те учи на смирение. „Ти можеш да имаш тези умения да му направиш нещо в този момент. Въпросът е, че трябва да имаш дисциплината, да не го направиш извън залата”, смята тя.
„Муай тая изскочи съвсем случайно, наистина съвсем случайно. Влязох в залата и от тогава не съм излизала. Аз започнах от ноември 2022 година. Две години и заживях там. В началото ти вечер бях в клуба. А през деня се биех”, разказва още младото момиче като допълва, че за не я не е било трудно да превключва от едната роля на женственост на другата роля на боец. И до ден днешен го прави всеки ден и ѝ доставя удоволствие.

„То е изкуство. Изглежда красиво само по себе си. Правиш с един изключителен финес. Цялото бойно изкуство е красиво. Всеки един удар е красив. И всеки един удар от различните бойци е изпълнен по различен начин, но той отново е красив. Тоест всеки оставя почерк в това, което прави”, описва с любов своя спорт Мартина. 

Абстрактните човешки страсти в рамка: Проф. Стоилов с юбилейна изложба (ВИДЕО)

Това, че е имала трудности в ранно детство безспорно е свързвано с избора ѝ за спорт и път в живота. „Винаги съм търсила себе си в нещо. Да не губя пламъка към него. И за жалост нищо друго, освен муай тай, не го направи. Аз бях много разсеяна от дете, поради всички странни неща, които ми се случваха, може би, в живота ми. Не можех да се фокусирам, не се разбирах с класа си, не се разбирах със себе си даже. Бях много гневна, защото не можех да разбера от къде идва всичко това, което ми се случва и защо ми се случва. Като дете няма как да разбереш чия е вината и единствения човек, за когото се сещаш си ти”, споделя още Мартина.

Въпреки че още в началото в залата вижда предимно мъже, Мартина не се отказва. „До съвсем скоро изобщо на Лумпини, това е един от стадионите в Бангкок, до 2013 г. изобщо на жени не им е позволявано да се докоснат до ринга, да не говорим вътре да играят. По време на тренировка ти се налага да се биеш с мъже. Поради липсата на жени, които да имат интерес и да са на добро ниво в този спорт. Ти губиш възможност за добри спаринг партньори, ако не са мъже. Случвало ми се е да имам и хематом в окото, да са ми посинени тибиите. Няма как да не ти се случи. Това е фул контакт спорт. Това те надъхва даже”, споделя тя и допълва, че докато се бие се чувства по-жива от всякога.

Виктория Бояджиева, NOVA

Нейният първи треньор Досьо Досев помни първия път, в който е Мартина влязла в залата. „Помня хъса, които имаше по време на самата тренировка. Концентрацията ми подсказа, че тя наистина има голямо желание да научи повече за муай тай. Сега две години по-късно доста е напреднала поради постоянството ѝ в тренировките, ходенето ѝ до Тайланд. Там е пила вода от извора, така че много е добре и да продължава така в същия дух”, казва треньорът.

Мартина разказва, че е успяла с време и с много дисциплина да събере сумата, с която да отиде три месеца в Тайланд. „Аз започнах да събирам пари като работех, както разбрахме в дискотеката танцувайки, правих бисквитки и ги продавах на мой близки и работих като сервитьор. Това ми беше първият лагер и от него научих много неща, включително и всъщност, колко добро техническо ниво ми е дадено изобщо, защото като гледах останалите не бяха на същото ниво, пък имаше много от тях, които са тренирани много години преди мен. Бях много отдадена, живях вътре в джима, в стаите, които са предложени от джима. Въобще не излизах от мястото. Нямах пропусната тренировка в седмицата, като всеки ден тренираме по два пъти от понеделник до събота. Ако ти е лошо, отиваш на тренировка и просто казваш, че ти е лошо, но ти си на тренировка и продължаваш да намираш нещо, което да тренираш. Трябва да си там. Това е единствения начин, по който треньорите, особено в Тайланд, ще те забележат и ще дадат нещо от себе си за теб”, казва Мартина. 

Тя се връща с титли и колан. „Това е първият колан, който е извоюван там на тяхна земя. Победих първите три опонентки, които имах, като последният мач беше за колан на един от техните малки стадиони. Първите две момичета, с които се бих, бяха тайландки, да. За мен това е само началото. Целта е да стана шампион. Искам да бъда световен шампион”, посочи Мартина.

Треньора ѝ също я вижда като шампион в бъдеще време. Така я вижда и половинката ѝ – Александър, с когото се запознават в залата.

Виктория Бояджиева, NOVA

„Виждам в нея много потенциал, защото е много настъпателна и преследва мечтите си. При нея се усеща разликата в енергията на ринга и извън него. Малко хора всъщност са виждали нежната ѝ страна, но аз съм един от тях”, разказва той и допълва, че това колко е трудно да си млад спортист в България днес зависи от това колко го искаш.

Българка в Грузия: Съдът работи на 24-часов режим, глобяват протестиращи по 1000-1500 евро

„Предизвикателството за мен към днешна дата са спонсорите в общите линии. Всичко, което един спортист се нуждае. Хранителни добавки, тренировки, всякакъв тип разходи за храна, за състезания, за пътя до състезанията, за подготовката за състезанията. Ние двамата заедно отиваме скоро в Тайланд, да преследваме мечтите си”, казва Мартина. 

Според половинката ѝ Александър сега им предстои едно приключение, което ще ги изгради като личности. „Мач след мач, дата за дата. Така че ние ще се виждаме повече на тренировка и на ринга, отколкото у дома. Всъщност ни предстои кръв и пот. Нямаме търпение”, категоричен е Александър.