Представиха книгата „Телевизията в България: 1954-2024” в София

Представиха книгата „Телевизията в България: 1954 - 2024”. Съставители и научни редактори са проф. д-р Маргарита Пешева и доц. д-р Катя Михайлова. Научен консултант на изданието е проф. д.н. Милко Петров. 

Премиерата се състоя в Аула Магна на Факултета по журналистика и масова комуникация. Събитието събра учени, журналисти и представители на медийната индустрия. Изданието провокира дискусия за историята, настоящето и бъдещето на телевизията в България.

„Това е един дълъг период от 70 години, в който се представят програмите, журналистиката, новите медии. Той е в полза на медийното образование, на медийната грамотност и на изравняването на България като страна членка на Европейския съюз с много високо развити държави в областта на медиите”, коментира проф. д-р Маргарита Пешева.

10 години „Денят на Бернайс“: Експерти обсъдиха предизвикателствата на публичния диалог в разединеното общество

Деканът на ФЖМК проф. Веселина Вълканова обясни, че това е много важно издание, което проследява развитието на телевизията за един седем десетилетен период. Според нея представянето на този четиритомник е начин да се обединят всички, които работят около телевизията, масмедиите и комуникациите - не само медийните хора, но и хората, които обучават по журналистика и телевизия. „Въпреки широкото навлизане и голямата популярност на стрийминг услугите в телевизионната индустрия в глобален план, в България традиционната телевизия остава важен източник на информация и развлечение за обществото”, каза проф. Вълканова.

Снимка: БТА

Тя прочете поздравителен адрес към авторите, редакторите и съставителите на колективната монография, изпратен от президента Румен Радев: „Приемете моите поздравления по повод премиерата на научното историческо издание „Телевизията в България: 1954-2024. Програма - Журналистика - Регулация - Нови медии”. Обединените усилия на 27 медийни експерти от шест български университета заслужават признание за създаването на този забележителен труд”.

„За 70 години телевизията в България преминава през редица промени, но предизвикателството тя да служи на обществото като ориентир за истината остава един непреходен морален дълг. Днес, когато разпространението на информацията често е подвластно на политическа и корпоративна конюнктура, е от изключително значение телевизиите като медии с широка аудитория да осъзнават своята висока отговорност към българските граждани представяйки им новини и публицистика достоверно и обективно. Вярвам, че в основата на тези усилия могат да бъдат само журналисти, които упражняват своята професия честно, съвестно и достойно като част от една обединена и отговорна българска журналистическа гилдия. Нека в историята на медиите у нас през следващите години бъдат записани повече примери в тази насока за доброто на българското общество“, гласи още част от поздравителният адрес.

Ректорът на Софийския университет (СУ) „Св. Климент Охридски“ проф. Георги Вълчев отбеляза, че това е труд, който е посветен на един от най-големите културни феномени на 20-и век. „Аз винаги твърдя, че един от най-големите дефицити на днешния свят е липсата на памет. Хората заживяха с усещането, че едва ли не всичко започва от тях, свършва с тях. За да се развие този феномен, за да добие такъв авторитет, такава популярност, зад него стоят хора, зад него стоят усилия. И много се радвам, че проф. Маргарита Пешева, доц. Катя Михайлова като съставители са успели да обединят цялата научна колегия в България, защото това действително изисква колективно усилие, колективен труд. И показва нещо друго - пътят, по който можем да правим и в бъдеще подобни мащабни, големи изследвания”, посочи ректорът на СУ.

Бившият служебен министър на туризма Евтим Милошев също присъства на събитието. Той е член на Управителния съвет на Асоциацията на филмовите и телевизионните продуценти, която е спомоществовател на изданието. „Благодаря Ви, проф. Пешева, че ни направихте съпричастни да бъдем част от този труд, от съществуването на този четиритомник, от съществуването на историята на българската телевизия. Има достатъчно представители на академичната общност, за да потвърдят, че само писаната история остава. Ние наистина имахме дефицит и липса на такава история, която да обхваща целия период”, каза той.

Това е внушителен, особено като се има предвид, че е първи по рода си резултат, смята акад. проф. д.и.н. Иван Илчев. „Интересно е, че вече разполагаме с първа обобщаваща история на най-новата медия у нас - телевизията, докато нямаме история на старите. След Георги Боршуков никой не е направил убедителен опит за история на журналистиката въобще“, отбеляза той. Според него няма качествена подробна монография за нито един вестник или списание в България, а за радиото „разполагаме със сравнително кратката, но талантливо написана монография на Веселин Димитров”.

„Четиритомникът се ражда днес, когато телевизията е изправена пред много силното предизвикателство на четвъртата индустриална революция, на изкуствения интелект, на новите медии“, каза доц. Катя Михайлова по време на премиерата. „Българските зрители споделят в социологически изследвания, а също и в международни сравнителни изследвания, че днес, особено във време на политическа криза и политическа агония, имат най-високо доверие в телевизията. Не в новите медии, не във Facebook. Имат най-високо доверие в телевизията и в класическото радио, каквото го познаваме“, допълни тя, цитирана от БТА.

Журналистът Бойко Василев отбеляза, че българската телевизия вече има своя биография. „Българската телевизия вече има своя пълен разказ. Досега за телевизията имаше два разказа. Те са малко като Google и Facebook, защото Google е това, което другите мислят за теб, а Facebook е това, което ти мислиш сам за себе си. Между тях няма никакво сечение”, каза той. По думите му единият разказ е бил на критичната част от българското общество, а другият - на хората от телевизията. „В творбата, ще я нарека така, можем да видим един трети разказ. Освен че има и от двата по малко, той има най-важното нещо - фактите, анализите, съзнанието на телевизията за самата нея. Телевизията, погледната отвън”, каза Василев.

Д-р Симона Велева, която изпълнява длъжността председател на Съвета за електронни медии (СЕМ), разказа, че се е включила в колективната монография с темата за медийната регулация и изкуствения интелект. Тя припомни, че СЕМ предстои да бъде домакин на кръгла маса, посветена на медиите и изкуствения интелект. „Без историята на телевизията не може да се разбере историята на България. Не може да се вникне в българската душевност, да се схванат тънкостите на медийната култура, на родната, масовата, популярната култура”, каза по време на събитието проф. Любомир Стойков.

Първата история на българската телевизия в четири тома, която включва 68 научни статии в обем от 1800 страници, е подготвена от 27 учени - медийни експерти от 6 български университета. В четирите тома на мащабното медийно-историческо изследване се използват документални факти от историята на обществената медия, на търговските телевизионни програми с национален обхват и на регионални медии.

Изданието е достъпно онлайн в списанието „Медиите на 21 век”, за да могат студенти, изследователи и журналисти да получат достъп до колективната научна монография, посветена на 65 години от създаването на Българската телевизия и 70 години телевизионни излъчвания в България, подчертават от ФЖМК.