Възможно е мигрантите да се превърнат в неразкрития диамант на трудовата борса у нас, твърди експерт

От началото на тази година влезе в сила новият регламент за бежанците, който им забранява да търсят закрила, ако са напуснали незаконно страната, в която първо са подписали трудов договор и следва да бъдат екстрадирани. Така се слага и край на практиката бежанци да подписват договори за работа с български фирми и после да избягат на Запад.

Това заяви в предаването "Ревизия" по NOVA NEWS консултантът по кариерно развитие към НПО "Каритас" Милена Караканова. През седмицата организацията за поредна година бе домакин на трудова борса, свързваща бежанци у нас с компании, търсещи си работници.

Караканова признава, че преди влизането в сила на новия регламент подобни "изчезвания" на бежанците са били нещо обичайно.

Хотелиери наемат персонал от далечни страни за летния сезон

"Имаше такива ситуации, тези опасения бяха напълно оправдани, но до началото на тази година. С новия регламент за бежанците това става невъзможно. Те разбраха, че е невъзможно, говоря за близкоизточните бежанци. Януари и февруари имахме огромен поток от депортирани бежанци, които бяха отишли на Запад с надеждата, че ще намерят по-добър живот. В миналото се случваше да дойдат за трудов статут и след това да заминат Сега вече нямат избор, защото с този документ те нямат право да търсят закрила, ако са избягали от България. Ще бъдат депортирани в страната, в която са получили първия си трудов документ, а това в случая на близкоизточните бежанци често е България", коментира Караканова.

Истории за надежда и смелост: Жените бежанки са благодарни, че могат да изградят нов живот в България

По думите ѝ, интегрирането на украинските бежанци е много по-лесно от това на близкоизточните мигранти. "Украинците се търсят повече. Нормално е, езикът ни е сходен, имаме еднакви културни навици. С хората от Близкия изток е трудно, полагаме много усилия и убеждаване, последваща работа с работодатели. Но те трудно научават български език, някои дори не разбират нуждата да учат български", добави Караканова.

От проведените през последните три години трудови борси става ясно, че най-търсените професии за жените украинки са фризьорка или маникюристка. В сектора има сериозна нужда от нови попълнения. В "Каритас" през 2024 г. са обучени за маникюристки 36 жени и половината от тях вече работят по тази специалност.

Мигрантите от Близкия изток пък обикновено са мъже и те се насочват най-често към строителството казва консултантът по кариерно развитие.

"Те се реализират там, защото просто имат подобни умения. Повечето са работили като строителни работници, заварчици и лесно влизат в работния процес", обясни консултантът по кариерно развитие.

Въпреки това е ясно на всички, че хората от този регион се капсоловат в общностите си и трудно се интегрират. През последните години обаче, тенденцията се променя. "Винаги  започват от общността, където могат да намерят работа и без български език. Но често  се разочароват от работата си там, защото работят без трудови договори, без осигуровки, без никаква защита и тогава идват при нас и казват, че искат да работя при български работодател", каза още Караканова.

Най-голямата бариера пред всички бежанци у нас, освен трудното набавяне на целия набор от документи, нужни да започнеш работа, се оказва езикът. По думите на експерта именно това спира и голяма част от работодателите да наемат бежанци.

 

Колко хора са нужни на пазара на труда в България?

Българската икономика има няколко фундаментални проблема, но вероятно един от най-големите е демографската криза и постоянния недостиг на работници.

Ситуацията е такава, че работодателите дори вече не търсят най-добрите, най-подготвените, най-перспективните хора за нужната им позиция - така че да гарантират, че бизнесът им ще се развива. Избират това което има на пазара - ако въобще пазара предлага служители.

Пазарът на труда е толкова стегнат, че битката за работници е навсякъде - от най-големите индустриални компании до малките квартални магазинчета. Логично това изстрелва заплатите нагоре - всеки се надпреварва да предложи повече, само и само да има кой да работи. В същото време онова, което произвежда българския работник е наполовина на произведеното на европейско ниво. До голяма степен това се дължи и на липсата на инвестиции в технологии и модернизация от страна на работодателите.

Положението вече е толкова тежко, че според анализите на Българската стопанска камара икономиката ни се нуждае от поне 250 000 души, които могат да бъдат наети моментално, защото просто има търсене за тях. Най-търсени са инженери, строители шивачи и готвачи.

На прага на лятото: Бизнесът по морето отново се сблъсква с недостиг на кадри

Това е чудесно от една страна - означава, че икономиката ни работи и се развива. Но... Поглед към данните на Агенцията по заетостта и Националния осигурителен институт ни показват, че тази дупка трудно може да бъде запълнена.

Официалната статистика показва, че безработните в България са 158 000 души или около 5% от хората в работоспособна възраст. Тоест дори всички те да започнат работа още утре, бизнесът  ще има нужда от още толкова работници. А че всички те няма как да започнат работа е ясно, защото сред тях е пълно с хора от категорията на т.нар. трайно безработни - нито работещи, нито учещи. Хора, които просто не искат да работят.

Търсят се 200 000 работници за летния сезон у нас

На този фон най-тежко е положението в сектора на ресторантьорство и хотелиерство. Данните на сектора показват, че пет години между 2019 г. и 2024 г. заетите в този сектор у нас са намалели с близо 20%.

А това е много, много странно имайки предвид, че за същия период местата на настаняване са се увеличили с 10%, а резервираните нощувки с 2%. Обяснението е просто - работа има, няма хора. Затова и секторът избира да привлича работници от чужбина.

По данни на една от големите хотелски вериги, делът на чуждестранните служители през летния сезон на миналата година надхвърля 35 %. 5 години по-рано внесените работници са били около 20 процента от всички служители.

Оказва се, че на работодателите им излиза по-евтино да плащат за работници от чужбина, отколкото за местен персонал.