Защо опозицията внася вот с предизвестен край

Третият вот на недоверие няма да мине, но ще сплоти управляващото мнозинство и ще покаже на избирателите на опозиционните формации, че вършат работата си. Това каза комуникационният експерт Нидал Алгафари в ефира на предаването "Твоят ден" по NOVA NEWS.

Припомняме, че на 27 юни „Възраждане” внесе третия вот на недоверие срещу правителството с мотив провал на фискалната политика и еврозоната. Той е подкрепен от "Величие" и МЕЧ. А единствената друга парламентарна група извън властта - ПП-ДБ, заяви, че ще подкрепи вот на недоверие след 8 юли - датата, в която се очаква окончателното становище на Европа относно влизането на страната в еврозоната.

"Вотът е с предизвестен край, но ще се загуби известно време. Партиите, които го инициираха, ще държат сметка на останалата част от опозицията защо не са го подкрепили. След седмица ще сме го забравили. Мнозинството е бетонирано от самото начало - първоначално от парламентарната група на Доган, а сега - от тази на Пеевски. Оставката на Петков е закъсняла, защото те символизираха новото и почтеното", коментира юристът и политически анализатор Лидия Даскалова.

Кабинетът „Желязков” оцеля след първия вот на недоверие срещу него

На свой ред Нидал Алгафари заяви, че опозицията е длъжна да внася вотове на недоверие. "Това е начин да излязат на най-високата трибуна и да се рекламират пред избирателите си. Не е целта да падне правителството и да мине самият вот. Ще има позитивен ефект за вносителите, защото показват на електората си, че правят нещо. На управляващите пък им помага да сплотят редиците си", коментира Алгафари. 

На 3 април правителството на Росен Желязков оцеля след първия вот на недоверие срещу него. Той беше внесен от „Възраждане” и подкрепен от депутатите от „Величие” и МЕЧ. Мотивът бе системен провал на правителството във външната политика. Едва 54 народни представители гласуваха „за”, а 150 бяха „против”.

На 17 април кабинетът „Желязков” оцеля и след втория вот на недоверие. Вносителите му бяха партиите МЕЧ, „Възраждане” и „Величие”, а основен мотив беше корупцията. В първото гласуване участие взеха 202 народни представители. От тях „за” бяха 71, а „против” - 131. Стигна се и до прегласуване по искане на Хайрие Садъков. В него се включиха 202 депутати, като 72 се обявиха „за” предложението, а 130 бяха „против”. След празниците опозицията готви трети вот на недоверие.

Основание за вот на недоверие има например по казуси като фискалната политика. Излязоха вече достатъчно данни, а управляващите все още виждаме как се опитват да винят предшествениците си за проблемите, заяви политологът Ружа Смилова.  Тя определи тези действия като „ирационални”.

„В момента се губи политическо време. Но някак вота, който виждаме, удобно се застъпи с корупционния скандал в Столична община. Такъв фокус върху една тема е голяма грешка, особено и при отсъствието на кадри в някои от партиите”, каза Смилова.

Сред основните пробойни в политиките на страната Страхил Делийски посочи липсата на кадри в ключови сфери.

„Имаме липса на кадри в образованието, нямаме лекари – как тогава да разчитаме в политиката да има добри кадри?”, каза Делийски.

 „Различните политици тълкуват термина „фискална политика” по различен начин. Тук идва и ролята на бюджета, и на дебата, който се очаква в края на годината, защото това са нещата, които да ни покажат как се развива страната”, каза изпълнителният директор на „Галъп интернешънъл” Петко Петков.