Защо обезщетенията по знакови престъпления у нас изобщо не се изплащат?
31 януари 2006 г. Тук-таме се белее сняг по билото в местността Градамада, между Пещера и Брацигово. Погледът на 40-годишен местен пастир е привлечен от нещо странно. Приближава, за да види какво е. И се вцепенява. Това са тела. Тела на две деца – 15-годишната Кристина и сестра ѝ Росица. Дни по-рано родителите им подават сигнал, че децата им са изчезнали, след като за първи път вечерта тръгнали на дискотека в Пазарджик.
Десетки експертизи, версии, спекулации. Ревизия на разследването и ексхумация на момичетата водят до Лазар Колев. Той е осъден на доживотен затвор за убийството на двете момичета по особено жесток начин.
„19 години минаха. Нищо не се забравя, болката остава, но животът продължава", казва Фани Белнейска, майката на убитите момичета
Тя осиновява момиче, което днес е на 22 години.
„Голяма е вече, добро дете, възпитано, грижи се за мен. Опора и подкрепа ми е. Друга нямам. Съпругът ми и той почина – от болка, от мъка. Не го преживя", казва Фани Белнейска.
Освен затвор до края на дните му, съдът постановява Лазар Колев да изплати по 200 000 лева обезщетение на родителите на двете момичета.
„Стотинка не съм получила. Мотивът беше, че няма нищо на негово име, няма как да ми заплати. И нещата останаха така – висящи. Впоследствие разбрах, че каквото е имала майка му, е прехвърлила на брат му и той остава без нищо, няма какво да му вземат – и толкоз.“, разказва още Белнейска.
28 декември 2007 г. Площад „Света Неделя“ в София. Между младежи възниква скандал. Студентът по право Андрей Монов е смъртоносно прободен с нож, а негов приятел – ранен.
„Тръгна на коледно парти с приятелите си. Местейки се от едно заведение към дискотеката, налита на компанията им убиецът. Ранява негов приятел и с един удар убива сина ми. На място издъхва – не е имал никакви шансове“, връща се назад Христо Монов, баща на убития Андрей.
Австралиецът Джок Полфрийман е осъден на 20 години затвор, но е предсрочно освободен и излежава само 12.
„Преди 6 години помилваха убиеца и той по живо, по здраво си се прибра в родната Австралия“, разказва Монов.
Съдът постановява да се изплати обезщетение на близките на убития студент. „Нито стотинка не сме получили. С лихвите вече сумата е един милион лева. След като няма нищо, ще стои в България, ще работи, ще му намеря работа, но няма да напуска страната. Може пък в грешна сметка да е влезло обезщетението?! Ето това е една слабост в законодателството – предсрочно, условно... Част от присъдата е да се плати това обезщетение. Как тогава гарантираме на българите справедливост?!“, пита се Христо Монов.
Нощта срещу 18 април 2009 г., близо до Съдебната палата. Пред несъществуващата вече дискотека „Соло“ възниква спор между две групи младежи. При конфликта 21-годишният хокеист Кирил Въжаров е прободен фатално и издъхва на място. Неговият приятел Васил Александров умира на път за болницата. Ранено е и трето момче, което оцелява.
„След един рожден ден, на който беше и негов приятел, който също почина, на излизане от дискотеката едно трето момче се спречка с друга компания до Съдебната палата. Впоследствие един младеж с неуравновесена психика минава и ги наръгва в гърба. Моят син почина на място, другото момче – на път за болницата. Обадиха ми се. Един телефонен разговор и ти се обръща целият живот. Не се свиква с това. Научаваш се по друг начин да живееш“, казва Михаил Въжаров, баща на Кирил.
За двойното убийство е осъден Илиян Тодоров. Той обаче напуска България и се укрива с години. Преди година е екстрадиран и вече изтърпява доживотната си присъда. Освен нея, съдът постановява да изплати обезщетения по 150 000 лева на родителите на двете момчета. Те също не са получили абсолютно нищо.
„Интересно – докато беше в затвора, на негово име имаше кола и апартамент. Не можаха да ни обяснят как, но вкараха нотариус в затвора и успяха да продадат апартамента и леката кола, за да няма нищо на негово име", обясни Михаил Въжаров.
Нито стотинка от отсъденото обезщетение не са получили и те. Нещо повече. Не само, че не е платил обезщетението, постановено от съда, но Илиян Тодоров е завел дело срещу родителите на убитото от него момче. С него иска обезщетението, което той им дължи, да бъде погасено по давност. И Софийският градски съд постановява, че той вече не им дължи така наречената кръвнина. Въпреки аргументите на адвокатите им, че той е бил в неизвестност и обективно спрямо него не е можело да бъдат предприемани изпълнителни действия.
Над 10 отвличания и над три милиона евро откупи. Това е равносметката от дейността на бандата „Наглите”, разкрита през 2009 година. Четирима бяха осъдени. Трима от тях излежаха присъдите си, след което безследно изчезнаха. Четвъртият е в затвора с присъда и за две убийства. Съдът отсъди „Наглите” да платят обезщетение на жертвите си - над 900 000 лева. Нито един от тях, обаче не е получил и лев.
„Никой никога не ме е търсил - държава, съд, прокуратурата, никой не следи за тези неща. Тези хора излязоха, живеят и вероятно живеят добре, коли имат, зулуми правят, но никой не ги потърси, за да каже – „20% от това, което заработвате или с което живеете, да платите”. На никого не са платили обезщетение доколкото знам”, разказва бизнесменът Киро Киров, чийто бизнес фалира след отвличането му. За живота му беше платен откуп от над половин милион евро.
Дрогиран, с висока скорост и фалшива шофьорска книжка ползвалият се с полицейски чадър Георги Семерджиев уби на място 21-годишната Хариет Стефанович и Христина Дилева.
„Шофира със 166 км/ч, минава на червен светофар, леко закача такси на пътя, удря се в асансьора на метрото, колата се разполовява. С едната част убива Хариет, с другата Христина”, разказва адвокат Пламен Димитров.
Лобното място на двете момичета е тротоарът на булевард „Черни връх”, където са стояли. Освен присъдата от 20 години затвор, съдът постанови Семерджиев да изплати и обезщетение на близките на момичетата в размер на 700 000 лева.
„Очакваме обезщетение от застрахователите. Семерджиев имаше апартамент и кола в началото на разследването, но към единствено жилището няма как да предявим претенции. После всичко беше прехвърлено”, обясни адвокатът.
Поискахме среща с Георги Семерджиев. Той има възможност да полага труд в затвора и постепенно да изплаща отсъденото от съда. Той обаче отказа да разговаря с екипа ни.
Направихме запитване до Министерството на правосъдието, колко от осъдените работят в местата за лишаване от свобода и изплащат обезщетения. Молбата ни да се срещнем с такъв не беше уважена. Получихме писмен отговор:
„Администрацията на затвора гр. София има задължение, в качеството си на трето задължено лице, да превежда по сметка на ДСИ или ЧСИ дължащите се обезщетения от лишените от свобода по наложени запори върху трудовото им възнаграждение и/или лични средства. Поради това администрацията не разполага с информация кои задължения са за обезщетения на пострадали при смърт или причинена телесна повреда или друг вид задължения (издръжка, данъчни задължения, задължения към топлофикация, ВИК дружества и други)”.
Няма данни колко от осъдените са заплатили така наречената кръвнина на близките на техните жертви. Такава статистика не се води, защото това са граждански дела. Но, случаите с изплатени обезщетения са много малко. И са по-скоро изключения, казват експерти.
„Няма такава статистика, която да отчита този тип дела, но имаме наблюдения, че има такива дела и те не са малко но са изключително трудни като успеваемост. Ние правим всичко възможно, но зависи доколко длъжника има имущество. За съжаление масовият случай е, че когато ние започваме работа, той е прехвърлил всичките си активи, ако ги е имал”, коментира частният съдебен изпълнител Георги Дичев.
„В последните години се изработи рефлекс и у обществото да не очаква да се изплати това обезщетение, защото на практика никога не се случва”, коментира и адвокат Людмир Рангелов.
Единият от вариантите е, осъденият да полага труд в затвора. На това обаче нямат право тези с доживотни присъди.
Експертите съветват, макар и в този труден момент, близките да поискат запори още в начален етап на разследването. Така ще предотвратят възможността за нечестни ходове от страна на подсъдимите.
Нужна е и активност по делата. Ако такава липсва повече от две години, те се прекратяват по силата на закона. А вземането след пет години по давност. Както в случая с Илиян Тодоров. Въпреки че той е бил в неизвестност над 10 години.
„Трябват действия, било по искане на кредиторите, било по инициатива на съдебния изпълнител, ако му е възложено такова правомощие. Но, въпросът там е, че ако две години не е имало действие, може да се прекрати производството и после отново да се образува. Две години се прекратява, ако не се извършва нещо”, обясни Георги Дичев.
Експерти казват, че биха могли да се обмислят евентуални законови промени, въпреки че това са граждански искове. Близките също настояват за промени, които са гарантират постановеното от съда.
Родителите на убития Кирил Въжаров няма да обжалват решението на Софийския градски съд, с което Илиян Тодоров вече не им дължи обезщетение. Сега очакват решението дали трябва да заплатят и разноските по този процес.
Последвайте ни