Трети март - повод за национално обединение или идеологически различия

България чества 148 години от освобождението си. Всички минали и настоящи събития събуждат редица въпроси - за общественото разделение, осъзнатата отговорност, фалшивия патриотизъм и мястото на родината ни на световната политическа карта.  

По думите на комуникационния експерт доц. Александър Христов свободата днес има различно значение от извоюваната през 1878 г. „Тя е и отговорност за собствените ни действия и за резултатите от тях“, коментира той в предаването "Твоят ден".

„Свободата не е безплатна. Тя има цена и ние всеки ден трябва да я плащаме“, заяви от своя страна журналистът Симеон Колев, поставяйки акцент върху личната отговорност.

България празнува 148 години свобода

Според Христов често забравяме един основен принцип: „Нашата свобода приключва там, където започва свободата на другия“. По думите му агресията и обидите в социалните мрежи не са израз на свобода на словото, а „неподходящо и ненужно поведение“, което задълбочава разделението. Той беше категоричен, че политиците също имат своята роля за отчуждаването помежду ни.

Колев изрази убеждението, че обществото има „много по-здрав общ корен, отколкото това, което ни разделя“ и този корен трябва съзнателно да бъде припомнян. Журналистът призова за уважение към легитимно избраните представители на властта, независимо от политическите пристрастия.

Българските политици отправиха поздравления по случай 3 март

Патриотизъм или национализъм?

„Патриотизмът е нещо, което ни прави по-добри хора и по-добри българи“, каза Христов, като уточни, че той се изразява в ежедневни действия и принос към обществото. За разлика от това, национализмът, разбран като превъзходство „за сметка на някой друг“, е „труден за разбиране и проблемен“.

Според Колев патриотизмът не бива да бъде свързван със задължителна саможертва или войнственост.

"Днешната поляризация около 3 март се дължи на пренасянето на съвременни геополитически спорове в миналото. Трябва да гледаме празника обективно, но през призмата на българския дух - като ден, който има силата да обединява", смята историкът доц. Тодор Чобанов в студиото на NOVA NEWS.

Според него оцеляването на българския дух през вековете е резултат от „усилия във всяка епоха“ - първо чрез изграждането на църковна и образователна структура, а по-късно чрез съзнателна революционна организация. Той подчерта, че макар Априлското въстание да не постига военен успех, то предизвиква силен международен отзвук и насочва вниманието на Европа към съдбата на българите. Според историка доц. Тодор Чобанов именно то е политическаta победа, която отваря пътя към свободата. 

По отношение на ролята на външните сили доц. Чобанов призова към реализъм: „Историята е наука на прагматизма“, каза той и обясни, че решенията за Балканите са били част от сложни договорки между великите сили. Въпреки това войната е „непосредствената причина“ за възстановяването на българската държавност, а съвпадането на интересите на българския народ и Руската империя тогава е исторически факт.

Повече по темата вижте във видеата.