Поезията и свободата са синоними, каза поетесата, номинирана за наградата „Европейски поет на свободата“

"Когато говорим за 3 март, това е само началото на свободата, а ние я изграждаме и утвърждаваме чак до 1908 година, когато обявяваме своята независимост. Колко години и жертви са това? Нека днешният тържествен ритуал бъде пример за това, че можем да работим заедно и да разговаряме помежду си, когато става дума за България". За това призова в ефира на „Денят на живо” по NOVA NEWS Мирела Иванова, която е писател и драматург в Народен театър „Иван Вазов”.

„Днес ние сме много различни, трудно е да обобщим съвременния българин. Много е тъжно, че сякаш сме разделени в два полюса - на българи, които искат да бъдат крайно свободни и незавими, и други, които са очаровани от възможността отново да се подчинят на едно робство. Някъде посредата има и достатъчно мислещи, предприемчиви и градящи българи”, смята писателката.

България празнува 148 години свобода (ВИДЕО+СНИМКИ)

Според нея е много важно човек да изгради усещане в себе си за това да бъде вътрешно свободен, да се самонаправи мислещ, критичен и отговорен, да посрещне изпитанията на свободата.

„Поезията и свободата са синоними”, смята поетесата, номинирана за престижната награда „Европейски поет на свободата“. „Работата ми в къща-музей „Иван Вазов” бе съдбовна, защото там научих много за свободата от часовете, в които оставах насаме в тази къща, патинирана със словото на нашия национален писател. Иван Вазов е бил свободен човек. На 19 години избира на бъде поет във време, в което това не означава нищо, вместо да наследи търговията и възможностите, които неговият богат баща търговец му дава”, каза Мирела Иванова.

Как се преподава свободата днес и как я разбират учениците?

„Макар Вазов да е посещавал твърде малко училище, той е един доста образован човек. Чете в оригинал френски и руски поети още от най-ранните си ученически години. Вазов пише „Епопея на забравените“, когато все още няма книжовен български език, няма норми в езика. Той събира този език сякаш от безкрая, от вселената, през всички диалекти и през речници. Езикът е нашата родина и ако искаме родината ни да бъде свободна, нека и езикът ни да бъде огромен, свободен и пълен със сила и мощ”, призова писателката. 

„Вазов преживява голямо страдание заради бързата забрава на националните ни герои и решава да им посвети тези кратки поеми. „Епопея на забравените“ е огромен паметник на нашата национална история и дори историците да оспорват някои от поетичните прозрения на Вазов, те трайно са навлезли в националното ни самосъзнание“, каза още тя.

Целия разговор гледайте във видеото.

ВСИЧКО ЗА ТЪРЖЕСТВАТА ПО СЛУЧАЙ 3 МАРТ ЧЕТЕТЕ ТУК

Редактор: Ивета Костадинова
tracking tracking tracking tracking tracking tracking tracking