Заради инфлацията и скъпата енергия: ОИСР понижи прогнозите си за растежа на българската икономика

Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) понижава леко прогнозите си за растежа на българската икономика в новия си доклад „Икономически перспективи“. Очаква се БВП да нарасне с 2,5 на сто през 2026 г. и с 2,3 на сто през 2027 г., на фона на по-висока инфлация, поскъпване на енергията и отслабване на вътрешното потребление.

В предишната си прогноза от декември 2025 г. организацията предвиждаше малко по-висок растеж - 2,6 на сто за 2026 г. и 2,4 на сто за 2027 г.

Икономиката под натиск: Разходи, инфлация и дефицит

Според анализа на ОИСР основен натиск върху икономиката оказва енергийната среда, като поскъпването на горивата и електроенергията - вследствие на конфликта в Близкия изток - намалява реалните доходи и свива вътрешното търсене. „Растежът на потреблението ще се забави, тъй като темповете на увеличение на заплатите и социалните трансфери също ще отслабнат“, посочват експертите.

Организацията очаква инвестициите през 2026 г. да бъдат движени основно от публични разходи и европейски средства, докато частният сектор постепенно ще се възстановява с намаляване на политическата и геополитическата несигурност. В същото време се предупреждава, че енергийният шок създава риск инфлацията да остане трайно висока - средногодишно 4,3 на сто през 2026 г. и 3,4 на сто през 2027 г.

В доклада се подчертава, че България остава чувствителна към външни енергийни сътресения заради високия дял на енергийните разходи в икономиката. Конфликтът в Близкия изток вече е довел до поскъпване на горива и електроенергия на едро, макар ефектът да е по-слаб от този по време на енергийната криза след войната в Украйна.

ОИСР отчита и предприетите от правителството мерки за смекчаване на удара - включително субсидии за уязвими домакинства, компенсации за бизнеса и облекчения за енергоемки сектори. Според анализа след присъединяването на България към еврозоната през януари 2026 г. разходите по заемите за домакинства и фирми леко са намалели.

В същото време организацията предупреждава, че бюджетният дефицит вече надхвърля 3% от БВП, повлиян от по-високи разходи за социални и здравни услуги, ръст на заплатите в публичния сектор и увеличени инвестиции. ОИСР препоръчва средносрочна фискална консолидация, за да се ограничат рисковете от прегряване на икономиката и да се гарантира устойчивост на публичните финанси в контекста на застаряване на населението, разходи за отбрана и зеления преход.

Икономисти: Дефицитът и потреблението тласкат цените нагоре

Организацията поставя акцент и върху нуждата от структурни реформи в енергийния сектор - ускоряване на възобновяемите източници, разширяване на електропреносната мрежа и инвестиции в капацитет за съхранение на енергия.

Конфликтът в Близкия изток - основен риск за световния растеж и инфлацията

В глобален план ОИСР определя конфликта в Близкия изток като основен риск за световната икономика. Според доклада той вече е предизвикал енергиен шок, който засилва инфлационния натиск и ограничава растежа. Организацията представя два сценария - краткосрочно прекъсване, при което пазарите се стабилизират от средата на 2026 г., и по-тежък сценарий с продължителни смущения до 2027 г., който би довел до трайно високи цени на енергията и по-силен спад на глобалния растеж.

Генералният секретар на ОИСР Матиас Корман предупреждава, че „колкото по-дълго продължават прекъсванията, толкова по-големи стават икономическите и социалните разходи“, и настоява всяка фискална подкрепа да бъде временна и насочена към най-уязвимите, за да не се увеличава публичният дълг.

При по-умерения сценарий глобалният растеж се очаква да се забави до 2,8% през 2026 г. и да се ускори до 3,1% през 2027 г., докато при продължителни сътресения той може да спадне до 2,1% и 1,8%. За еврозоната прогнозата е 0,8% растеж през 2026 г. и 1,2% през 2027 г., за САЩ - 2% и 1,8%, а за Китай - 4,5% и 4,3%.

ОИСР предупреждава, че по-високите цени на енергията и храните могат да поддържат инфлационния натиск по-дълго от очакваното, въпреки предприетите от много държави мерки за защита на домакинствата и бизнеса.