Дефицитът и потреблението ли тласкат цените нагоре

Цените се вдигат заради ръста на заплатите и повишеното потребление, което през първите три месеца на годината е много сериозно. Инфлацията се бори чрез ограничаване на потреблението и на паричното предлагане, което не направихме, особено през 2025 г. Дори и в рамките на валутен борд увеличихме паричното предлагане чрез теглене на държавни заеми, които след това раздавахме под формата на социални плащания и заплати в публичния сектор. Това обясни в "Здравей, България" изпълнителният директор на Съюза за стопанска инициатива Михаил Кръстев. 

По думите му новата избрана власт трябва да вкара ред в публичните финанси и "да не се занимава с пазарните механизми, които така или иначе ще донесат баланс“.

Вулджев: След влизането на Хърватия в еврозоната инфлацията в страната тръгна нагоре

Икономистът Стоян Панчев обаче обясни, че още от времето на първия инфлационен пик след 2021 г. било ясно, че първо са цените и след това е догонването на доходите - поне според данните на НСИ. "В сегашната ситуация имаме допълнителни елементи - еврозоната. В момента, в който стана ясно, че ще влезем в еврозоната, от средата на миналата година започна допълнителен инфлационен импулс, който се насложи върху вече съществуващите. Тоест много от нещата, които водят до по-високи цени, са трудни за контролиране", подчерта той. 

Според него ситуацията, в която се намира новото правителство, е доста по-лоша, отколкото може би изглежда на пръв поглед. "Първото нещо, което трябва да се направи, е да се видят реалните данни за инфлацията и за други сектори на икономиката. Трябва да се влезе в дълбочина в проблемите с бюджета. Видяхме данните - първите данни за актуализация показват, че бюджетният дефицит за миналата година не е бил 3%, а изглежда е 3,5%. Аз твърдя, че е над 4%“, изчисли Панчев. 

Хампарцумян: Най-вероятно има манипулация на данните в Министерството на финансите

Кръстев заяви, че това, което "имаме като дефицит - е доста по-занижено". "Има счетоводни техники - например прехвърляне на капитал към Българската банка за развитие, с което се прикрива дефицит. Истинският дефицит вероятно е над 5%, ако махнем всички счетоводни трикове“, обясни той. 

Според Кръстев в новия бюджет трябва да се заложат параметри, които да не ни вкарат в процедура за свръхдефицит, който, ако е над 3% - сме в риск. "Трябва визия за следващите години. Трябва да започнем реалистично - да спрем да увеличаваме разходите, особено за заплати в публичния сектор. Трябва анализ и оптимизация“, подчерта той. 

Целия разговор гледайте във видеото.