Д-р Петър Славов: Жалба до КС няма да спре бюджета, има куриозна грешка от 50 млн. евро за съдебната власт

Фактът, че бюджетът противоречи на Закона за публичните финанси, само по себе си няма да е достатъчно основание да бъде обявен за противоконституционен. Това коментира докторът по конституционно право адвокат Петър Славов в предаването „Денят на живо“ по NOVA NEWS.

По повод изказването на бившия финансов министър Теменужка Петкова за спорния дефицит и дали ГЕРБ ще сезира Конституционния съд, Славов уточни, че съдът не може да се самосезира, а трябва да бъде сезиран от поне 48 народни представители или други оправомощени органи. Дори жалбата да бъде подадена, тя няма суспензивно действие, тоест Законът за държавния бюджет ще продължи да действа, докато бъде разгледан, което най-вероятно ще се случи в началото на следващата година, когато действието му вече ще е изтекло, обясни експертът. Според него най-добрият вариант е между четенията дефицитът да бъде редуциран.

Още две парламентарни комисии приеха бюджетите за 2026 г. след одобрението на макрорамката

По думите на Славов в проекта на бюджет има заложени разходи, които дори не са поискани от съответните институции. Висшият съдебен съвет е поискал бюджет в рамките на бюджета на съдебната власт от порядъка на 45 милиона евро, докато предложението на Министерския съвет е за близо 100 милиона евро, даде пример юристът. „За мен това е абсолютен куриоз, аз не си спомням друг такъв случай, в който изпълнителната власт на практика да дава повече, отколкото дадена институция иска“, заяви адвокатът. Той изрази мнение, че става въпрос за техническа грешка за около 50 милиона евро, чието коригиране би спомогнало за намаляване на общия дефицит.

По темата за предложените промени в Изборния кодекс гостът допусна, че това може да е политически маньовър за изземване на тези от опозицията. Той припомни, че с колегите му от сдружение „Гражданска платформа“ са внесли предложение за възстановяване на машинното гласуване в неговия автентичен вид. „Това че превърнаха машинното гласуване в едни принтери и изцяло практически хартиено гласуване и хартиено броене, е с всичките пороци и недостатъци на процеса“, отбеляза Славов.

Той обърна внимание и на проблема с малките секции под 300 избиратели, където е предвидено само хартиено гласуване. В момента държавата разполага с близо 12 400 машини, което е достатъчно за всяка секция, включително и за резерви, но въпреки това в над 3000 секции ще се гласува само на хартия, подчерта юристът. По думите му именно в тези малки секции, където гласуват над 300 000 души, се случват най-големите нарушения с подправяне на бюлетини.

Целия разговор гледайте във видеото.