В памет на Александър Александров: Полетът на втория български космонавт

На 7 юни 1988 г. е осъществен вторият съвместен българо-съветски космически полет. В 18:03 часа местно време (17:03 часа българско време) от космодрума „Байконур“ в Казахстан с ракетата носител „Союз-У2“ в околоземната орбита е изведен корабът „Союз ТМ-5“. Тричленният екипаж на борда включва командира на полета Анатолий Соловьов и бординженера Виктор Савиних от Съветския съюз, както и космонавт изследователя Александър Александров от България. Полетът продължава десет дни – до 17 юни, когато космонавтите успешно се приземяват в района на град Джезказган, Казахстан.

Александър Александров - човекът, който се устреми към звездите

Полетът е част от Международната космическа програма на СССР „Интеркосмос“, създадена в средата на 60-те години на 20-и век с цел насърчаване на сътрудничеството между социалистическите страни в областта на космическите изследвания. С успешното изпълнение на мисията на Александър Александров, България става шестата страна в света, която изпраща двама свои космонавти в Космоса, след полета на Георги Иванов през април 1979 г.

Последен полет към звездите: Напусна ни българският космонавт Александър Александров

На 9 юни 1988 г. космическият кораб извършва скачване със съветската модулна орбитална станция „Мир“, на която от декември 1987 г. се намират съветските космонавти Владимир Титов и Муса Манаров. В продължение на близо осем дни петимата космонавти реализират мащабната научноизследователска програма „Шипка“, разработена от новосъздадения Институт за космически изследвания при Българската академия на науките (ИКИ – БАН) под ръководството на академик Димитър Мишев. На борда на станцията са извършени редица експерименти в областта на астрофизиката, дистанционното сондиране на повърхността на Земята, космическата биология и медицина. 

47 години от полета на първия български астронавт Георги Иванов в Космоса

Един от най-важните проведени експерименти е озаглавен „Сън“. Изследването доказва, че космонавтите преминават през всички фази на съня. Получените резултати допринасят за разширяването на научните знания в областта на биологията и медицината, тъй като дотогава липсват достатъчно данни за протичането на съня в условията на безтегловност.

По време на мисията едновременно с Центъра за управление на полетите в Москва (ЦУП) – главният оперативен орган, отговарящ за пилотираните орбитални комплекси, помощ оказва и Международният ситуационен център в Стара Загора, който обработва резултатите от научните експерименти и предава получените данни към московския център. Това е първият дублиращ център за управление на космически полети на Балканския полуостров и един от малкото в света, който установява подобна практика, четем в книгата „Българската авиация и космонавтика в епохата на Студената война“ на професор Димитър Недялков. 

Омуртаг, улица „Мургаш“ номер 4

гр. Омуртаг, 6 юни 1988 г.  „Нашият Сашо ще лети...“ – новината бързо обиколи улиците и домовете на града. Съобщават си я един на друг близките и познатите на Александър Александров, с вълнение я изричат и непознати нему хора. А в простичките думи „Нашият Сашо“ като във фокус се събират обичта, гордостта на омуртагчани.

Показват скафандъра на Александър Алексанров на изложба в БАН

Момичета и момчета се спират пред витрината с фотоси на Сашо, уредена в „неговото“ училище – първо ЕСПУ „Симеон Велчев“. Не остават без грижи алеята с борчета, засадени от членове на отряда на космонавтите. Така е, защото оттук тръгва невидимата пътека, извела някогашния ревностен почитател на списание „Космос“ до „Байконур“ – с отличните бележки по физика, с желанието да кали волята си, с мечтата един ден да се „откъсне“ от земното притегляне.

Този ден идва; какво е помагало на Александър да върви по трудния път в любознателност и трудолюбие – отговарят хората, които го познават отблизо. „Във всяко нещо, с което се захващаше, проличаха волята и амбицията да го свърши докрай – припомня си класната му ръководителка Анка Димчева. Беше се запалил по авиомоделизъм, снимката му редовно поставяхме на таблото на най-добрите четци".

„С баща му искахме да има по-спокойна професия – инженер или лекар, но той си избра своето – самолетите – развълнувана се връща назад през годините майката на космонавта Пенка Панайотова. За изпитите в Долна Митрополия тръгнаха трима от града, устоя само той. Дойде си чак след месец, а след три дни го настигна телеграмата – приет! Сега и брат му, Пламен, върви по неговия път… само за едно ми е мъчно – татко му не можа да дочака този ден, да му се нарадва".

В този час за Сашо мислят и приятелите му от ученическите години. Един от тях е Борислав Миланов. „Никога не е обичал да говори празни думи, щом намисли нещо – постига го! Вярвам, че в Космоса Сашо ще прояви най-добрите си качества".

Българо-съветският космически екипаж пред старт

Космодрум Байконур, 6 юни 1988 г. Вече е известен екипажът за втория българо-съветски космически полет. Това са Анатолий Соловьов – командир на кораба „Союз ТМ–5“, Виктор Савиних – бординженер и нашият сънародник Александър Александров – космонавт изследовател.

Оповестявайки решението на държавната комисия, председателят ѝ генерал-лейтенант Керим Керимов изтъкна нейната оценка, че програмата за подготовка на полета е изпълнена изцяло. И двата екипажа – първият и вторият, са усвоили необходимите умения и опит. Утвърденият екипаж е в състояние да решава отговорните задачи по управлението на кораба и изпълнението на научно-техническата програма след скачването с орбиталния комплекс „Мир“.

Напълно са готови и техническите средства за експедицията. В отговор космонавтите уверяват комисията, че ще направят всичко, за да оправдаят високото доверие. Те са поздравени от присъстващите на заседанието техни ръководители, колеги и други специалисти в космическото дело.

Голям е интересът към пресконференцията, дадена от екипажа. Седнали в отделно помещение, зад стъклена преграда (предпазните медицински мерки са задължително правило), тримата космонавти отговориха подробно на многобройните въпроси. Често се обажда и чувството им за хумор, което заразяваше препълнената зала.

"Когато чух решението на комисията, най-напред си помислих за задължението ни да изпълним научната програма", заявява Александър Александров. "Това е една от най-богатите програми в пилотираните полети на други страни. За кратък срок трябва да направим 46 експеримента, а ние ще се постараем да свършим и допълнителна работа."

На свой ред Анатолий Соловьов изказва благодарност на стотиците хора, участвали в многомесечната подготовка на екипажа.

"А пък аз си помислих за своите другари, с които ще летим заедно. Радвам се, че се осъществява отдавнашна тяхна мечта", добавя Виктор Савиних.

И тримата космонавти по различно време са били дубльори. 

В Космоса – международен екипаж

Москва, 7 юни 1988 г.  На 7 юни 1988 година в 18:03 часа московско време (17:03 часа българско време) в Съветския съюз е изстрелян космическият кораб „Союз ТМ-5“. Корабът се пилотира от международен екипаж: командир – Анатолий Соловьов, Бординженер – Виктор Савиних, космонавт изследовател Александър Александров.

Програмата за полета предвижда скачване на кораба „Союз ТМ-5“ с пилотирания комплекс „Мир“ и извършване на съвместни изследвания и експерименти с космонавтите Титов и Манаров, които работят в околоземна орбита от 21 декември 1987 година.

Бордните системи на кораба „Союз ТМ-5“ действат нормално. Самочувствието на Соловьов, Савиних и Александров е добро.

Стартиралите вчера с кораба „Союз ТМ-5“ съветски космонавти Анатолий Соловьов и Виктор Савиних и техният български колега Александър Александров трябва извършат 46 експеримента в областта на астрофизиката, дистанционното сондиране на повърхността на земята, космическата биология и медицина. В тези изследвания ще участва и екипажът на орбиталната станция „Мир“ – Владимир Титов и Муса Манаров.

България става 18-ата космическа страна в ранглистата на ООН, шестата страна, която има свой космонавт, третата, която произвежда хранителни продукти за участниците в космическите полети.

Скачване в орбита

Москва, 9 юни 1988 г. В18 часа и 57 минути българско време космическият кораб „Союз ТМ-5“ се скачва с научноизследователския комплекс „Мир“. Международният екипаж – съветските космонавти Владимир Титов, Муса Манаров, Анатолий Соловьов и Виктор Савиних и българският космонавт Александър Александров, започват да изпълнява в околоземна орбита програмата за общи изследвания и експерименти. Научната програма за полета, подготвена от учени от България и Съветския съюз, е предвидена за осем дни. На международния екипаж предстои да изпълни обширна програма от астрофизически изследвания, да направи снимки на повърхността на Земята, включително територията на България. Запланувани са също медико-биологични изследвания и експерименти по космическо материалознание. Значителна част от общата работа ще се извърши с научната апаратура, създадена от български специалисти и доставена на орбита от товарния кораб „Прогрес-36“. Бордовите системи на орбиталния комплекс „Мир“ работят нормално. Самочувствието на космонавтите е добро.

Висока оценка за българската космическа кухня

София, 12 юни 1988 г.  Всички, наблюдавали на телевизионните екрани срещата на втория българо-съветски космически екипаж с екипажа на орбиталната станция „Мир“, стават свидетели на радостта на космонавтите Титов и Манаров при съобщението, че гостите носят пресни плодове и зеленчуци. Известно е, че голяма част от тях са отгледани на българска земя и са преработени в космическа храна от специалисти от Селскостопанската академия в София и филиалите ѝ в Пловдив.

С космически храни страната ни участва още в първия българо-съветски полет, когато продуктите са били преработвани предимно в консерви, в пресовани сухи хранителни смеси в кубична форма или в полутечно и пастообразно състояние. Прилаганият сега метод на сублимационно сушене отговаря на най-важното изискване – готовата храна да е лека и с дълъг срок на годност. Продуктите се изсушават в замразено състояние под вакуум, като водата в тях преминава от твърдо в газообразно състояние без да се топи. По този начин напълно се запазва външният вид, цветът, ароматът и вкусът на плодовете, зеленчуците и другите блюда. За да станат те отново съвсем свежите необходимо е само да бъдат потопени за няколко минути във вода.

Успешно се изпълнява програмата „Шипка“

Само след три дни българо-съветският космически екипаж – Анатолий Соловьов, Виктор Савиних и Александър Александров ще поемат курс към Земята. Но преди да са приключили заплануваните експерименти, може да се каже, че изпълнението на научно-техническата програма „Шипка“ е успешно. Изследванията ще обогатят научните ни познания за земната повърхност, за атмосферата, за астрофизическите явления, за поведението на човешкия организъм в условията на безтегловност и т.н. 

Полетът завърши – полетът продължава

Успешно приземяване на българо-съветския екипаж. Байконур, 17 юни 1988 г. Десетдневният българо-съветски космически полет завършва с успешно приземяване на екипажа на 200 км югоизточно от казахския град Джезказган. И тримата  – Анатолий Соловьов, Виктор Савиних и Александър Александров, се чувстват добре. В 13 часа и 13 минути българско време капсулата докосва Земята. 

Първата шега на Соловьов: „Много ви е горещо тук, момчета, знаете ли, горе е по-хладничко.“ И имаше право, защото температурата на въздуха по това време беше 46 градуса. Нашият Сашо се усмихваше малко уморено, но от сърце. А някой му подхвърли на руски: „Прав си да се смееш, момче, защото тепърва те очакват усмивки.“ Ветеранът Савиних изглежда най-енергичен, но и тримата са щастливи.

Амбициозният проект „Шипка“ оправдава във висока степен надеждите, които са му се възлагали.