Имат ли бъдеще малките градове в България

Снимкa: iStock

Новата концепция за регионално развитие до 2040 г. с амбиция за промяна на баланса между София и провинцията

190 населени места у нас вече са без нито един жител, а София произвежда близо 44% от брутния вътрешен продукт на страната. Новата Национална концепция за регионално и пространствено развитие до 2040 г. обещава по-балансирана България, в която малките градове да бъдат място за бъдеще, а не за напускане. Може ли мястото, в което живеем, да определя възможностите ни за бъдеще?

„По-малкото население е типична характеристика на малкото населено място, но в никакъв случай не е диагноза или присъда за неговото оставане по периферията на политиките или изключването му“, обясни гл. ас. д-р Десислава Боцева в ефира на “Социална мрежа” по NOVA NEWS. По думите ѝ проблемът започва тогава, когато големи части от населението напускат дадена територия трайно, за да търсят лична и професионална реализация другаде.

"Избирам България" - държавата плаща на работещите да се преместят в по-малки населени места

Според Боцева концепцията до 2040 г. не е инвестиционна рамка и не гарантира връщането на хората в малките населени места. Тя представлява „пространствената логика“ на бъдещото развитие и опит да се обединят различните политики - демографски, икономически, инфраструктурни. В основата е идеята за умерен полицентризъм, при който освен София да се изградят други силни центрове, способни да развиват и териториите около себе си. Като потенциални балансьори са посочени Пловдив, Стара Загора, Бургас, Варна, Плевен и Русе

Ключът според нея е не просто в изграждането на пътища или отделни инфраструктурни обекти, а във функционалната свързаност между регионите. „Построяването на един път не е автоматично панацея за решение на проблемите и на болежките на по-малкото населено място или на региона“, подчерта Боцева. Тя даде за пример района на Пловдив, Марица и Раковски, където общините развиват съвместно индустриалния си потенциал. Според нея именно съчетаването на усилията на университети, местна власт, бизнес, неправителствен сектор и местни общности може да създаде работещ модел. А за да бъдат привлечени хора в малките населени места, трябва да има реален избор: „Ако не можем да създадем базов минимум от публични услуги, от възможности за живот и развитие, съвсем ясно е, че ние няма как на всяко едно населено място да имаме многопрофилна болница, профилирана гимназия, да имаме разнообразие от бизнеси.”

Целия разговор вижте във видеото.

Редактор: Ралица Атанасова