КНСБ отчете нов ръст на цените в малката потребителска кошница

КНСБ с нови изчисления за стойността на малката потребителска кошница. Тя включва 20 основни хранителни продукта, както и цената на литър бензин.

При последното отчитане преди три месеца синдикатите обявиха, че близо 1/3 от доходите на едно семейство отиват за храна. За сравнение в Европа стойността на това перо е наполовина, или 16% от месечния бюджет.

Инфлацията се забавя, но цените продължават да растат: Кои услуги са поскъпнали най-много

Стойността на кошницата в края на юли беше 61 евро и 81 цента и можеше да бъде закупена 10 пъти с една минимална работна заплата. Основен проблем остава поскъпването по веригата до магазина, като разликата в цените достига от 60% за брашното до 150% при краставиците. Продуктите в кошницата са се увеличили с 8,6% на годишна база. Това означава, че основните продукти ни струват с 5 евро повече спрямо миналата година. От 57 евро, кошницата вече струва 62.

Основна причина за високите цени според КНСБ е поскъпването на горивата, но се отчитат и надценки между 20 и 140 процента при основни храни.

На Женския пазар цените са повод за притеснение. На Петър обаче му се налага да пазарува. Той живее в Щатите, където пресмята, че вечерята му е по-евтина. За салатата от килограм краставици и килограм домати Петър похарчи близо 4 евро. "Ако напазарувам тук и си сготвя вкъщи, ако ми излезе 30-40 евро, в Щатите ще ми е 20 евро. Като започнете от месото, зеленчуците, дори и хлябът е по-скъп тук", каза Петър.

На сергията на Мими промяна на цената при доматите няма, твърди самата тя. Клиентите обаче пазаруват по-малко. Според КНСБ ръстът на цените идва от надценката, която при доматите и краставиците е над 140 процента. Мими твърди, че при нея надценката е минимална.

Анализът на КНСБ показва надценки от над 60 процента на ориза и на боба, което означава, че в магазина те са с около евро по-скъпи, отколкото на борсата. Затова от Синдиката настояват за проверки.

"Би трябвало да дисциплинират пазара, това е единственият устойчив начин. По наша оценка "кошницата с грижа" се проваля. Тя не може да осигури 15 процента надолу на основни стоки и услуги. Малката кошница се плаща от бедните хора, които потребяват по-ограничен кръг от стоки и които са на минимална заплата или пенсия. Тези близо 9 процента ръст на годишна база на малката кошница трябва да се компенсират в доходите на тези хора", посочват от КНСБ.

Темата коментираха в предаването  „Твоя ден“ по NOVA NEWS президентът на КНСБ Пламен Димитров и заместник-председателят на Българската стопанска камара Станислав Попдончев.

„Основното тук е да кажем, че продължава, за съжаление, някои стоки да вървят в необясними ръстове“, обясни Димитров.

Той обърна внимание и на разликите между цените на едро и тези на дребно. Според президента на КНСБ поскъпването не може да бъде свързано единствено с въвеждането на еврото.

„Това не е непременно свързано с влизането в еврозоната. Да, има някакво влияние, но в никакъв случай не е решаващо. Много други фактори, външни особено, но и спекулативни, влияят“, каза още Димитров.

Станислав Попдончев посочи, че според анализ на Комисията за защита на конкуренцията търговията с храни у нас се осъществява при висока конкуренция. Той подчерта, че при сравнение на цените между отделните държави трябва да се вземат предвид и други показатели.

„Ако се сравняваме с конкретни държави, би трябвало да гледаме не само цените на стоките, но и много други елементи – доходи, среда за правене на бизнес, данъчна система“, обясни Попдончев.

В разговора беше обсъдена и предлаганата промяна в корпоративното подоходно облагане, свързана с т.нар. данък върху свръхпечалбата.

Попдончев заяви, че бизнесът има сериозни възражения срещу тази идея.

„Големият проблем са промените в Закона за корпоративното подоходно облагане и така нареченият данък свръхпечалба. Другият проблем е промяната, която касае пренасяне на данъчни загуби вече не за 5, а за 10 години. Но не можете да я приспадате от текущата печалба повече от 70%“, допълни той.

Тенденцията за нарастване на цените продължава, макар и с по-слаб темп. Спрямо месец август цените са се увеличили с 0,7%. Това посочи в ефира на NOVA NEWS заместник-председателят на Института за социални и синдикални изследвания и обучение към КНСБ Виолета Иванова.

„Може би българските домакинства ще кажат, че това е слабо нарастване и че те го усещат в много по-висока степен, но това е напълно логично. Преди всичко всеки оценява нарастването на цените не по официалните данни, а според структурата на своя бюджет. Когато домакинствата харчат над една трета от доходите си за храни от първа необходимост, дори и малкото увеличение на цените на тези стоки се усеща като сериозен удар върху жизнения им стандарт“, заяви Иванова.

За месец септември данните показват значително нарастване на цените спрямо месец август при петрола, дизела и бензина. По-високи цени спрямо месец август се наблюдават и при краставиците и доматите. Увеличават се и разходите за яйца, сирена и месо - например за пилешко месо и свински бут.

Малката потребителска кошница е поскъпнала с 4,30 евро за десет месеца

„Интерес представлява обаче сравнението на годишна база. Цените на продуктите, които наблюдаваме, нарастват значително на годишна база. Така например при краставиците и доматите - цената на доматите нараства с близо 50% на годишна база, а при краставиците увеличението е близо 56%“, добави тя.

Иванова отбеляза, че се наблюдава необосновано нарастване на цените на бензина, дизела и природния газ, които имат значително влияние върху себестойността на продуктите. По думите ѝ у нас все още няма достатъчно мерки за борба с нелоялните практики.

Заместник-директорът на Института за социални и синдикални изследвания посочи още, че с размера на минималната работна заплата у нас стойността на кошницата може да бъде покрита десет пъти, докато в Германия и Нидерландия тя може да бъде покрита 34 пъти.

Повече гледайте във видеата.