107 години живот и оптимизъм: Историята на най-възрастната варненка

Да живееш в три епохи и да посрещнеш 107-ия си рожден ден с мечта за още дълги години живот. С това може да се похвали Евдокия Чочева – бивша учителка и най-възрастната варненка. Родена през 1919 г., тя е преживяла почти цял век история и днес продължава да намира смисъл в книгите, поезията и любовта.

„Сега си пожелах да живея до 110-ата си годишнина. Искам да дам пример на хората, че могат да живеят до 110 години, ако водят смислен и хубав живот – не да ходят по дискотеки, а по библиотеки“, сподели Евдокия.

Запознаваме се с нея в деня на рождения ѝ ден. За да докаже възрастта си, тя показва личната си карта. Родена е малко преди подписването на Ньойския договор, с който приключва участието на България в Първата световна война.

Близките ѝ я описват като невероятен оптимист. Макар днес да чува по-трудно и понякога спомените ѝ да се преплитат, тя продължава да впечатлява с ясния си ум и жизнеността си.

„На 107 години се чувствам изключително добре. Ставам и гледам боровете, слушам как чуруликат птичките и наблюдавам белите облаци. Това ме зарежда за целия ден“, разказа столетницата.

Каква е тайната на столетниците

Рецептата ѝ за дълголетие включва сутрешна гимнастика, по-малко месо и от време на време малко коняк. Евдокия живее сама и по думите на близките ѝ не приема лекарства. Тя не обича да говори за болести и предпочита да се съсредоточава върху хубавите неща в живота.

„Другите бабички стоят по пейките. Могат да са ѝ деца – на по 80 години. Канят я да седне при тях, но тя отказва, защото говорят за болести. Тя не мисли за заболяванията, а се опитва да ги преодолява“, разказа зет ѝ Минчо Събев.

За 100-годишния си юбилей Евдокия получава поздравление от британската кралица Елизабет II. До нея новината за българската столетница достига благодарение на внука ѝ, който работи в посолството на Канада.

Според Евдокия добротата и доверието в хората също са важна част от пълноценния живот. Тя вярва, че когато човек подхожда с добро към околните, може да ги промени към по-добро.

Но ако има нещо, което разкрива най-съкровената тайна на дълголетието ѝ, това е любовта. Евдокия е имала трима съпрузи, но определя първата си любов като незаменима. Запознава се с Митко още в гимназията. Животът ги разделя за десетилетия, но по-късно ги среща отново. Остават заедно до смъртта на полковник Димитър Спасов, който доживява до 105 години.

„Моята любов са спомените. Лягам си с мислите за първата ми любов, която беше незаменима. Посветила съм ѝ цяло стихотворение и го рецитирам преди да заспя, както и когато се събудя“, сподели Евдокия.

В стиховете си тя си представя как двамата отново ще се срещнат отвъд земния живот, ще седнат на небесна пейка и ще си говорят дълго, защото са се обичали силно.

Поезията заема специално място в ежедневието ѝ. Освен собствените си стихове бившата учителка и библиотекарка учи наизуст и творбите на българските класици. Преписва ги с големи букви, за да може по-лесно да ги чете, а сред любимите ѝ автори са Иван Вазов и Христо Ботев.

„По-голяма наслада няма от това да се облегнеш на дивана, да вземеш хубава книга и да четеш, вместо да се занимаваш с новите технологии“, каза тя.

Евдокия пази спомени и за времето, когато хората отглеждали животни, обработвали зеленчукови градини и се грижели за овощни дървета. Но не смята, че миналото било непременно по-хубаво от настоящето. „Във всяка епоха намирам нещо хубаво. Намирала съм и доброто, и лошото, но повече съм намирала доброто“, сподели тя.

И днес Евдокия открива надежда най-вече в младите хора. Разказва как веднъж помолила две деца да ѝ помогнат да премине безопасно по улицата. Те не само се отдръпнали, за да ѝ направят път, но и предложили да я изпратят до входа на дома ѝ.

„Така че имам голяма надежда в новото поколение“, каза 107-годишната варненка, която продължава да гледа на света с любопитство, да намира радост в малките неща и да мечтае за още години, изпълнени с любов и доброта.

Повече гледайте във видеото.