Кои са основните претенденти за поста на Кристин Лагард начело на ЕЦБ?

Предсрочното оттегляне на Кристин Лагард от председателския пост в Европейската централна банка (ЕЦБ) поставя началото на политическа надпревара за един от най-влиятелните постове във финансовата система на Европа.

Сред основните претенденти за нейния наследник са бившият управител на Нидерландската централна банка Клаас Кнот и бившият ръководител на Испанската централна банка Пабло Ернандес де Кос.

Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард се оттегля от поста, за да има свободата да говори „по непарични въпроси”

Според германския вестник „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ изборът вероятно ще бъде част от по-широка договорка между водещите държави в еврозоната. Германия, Франция и Испания ще се опитат да защитят интересите си не само при определянето на новия председател, но и при разпределението на останалите ключови позиции в ръководството на ЕЦБ.

Лагард ще напусне поста си на 7 февруари 2027 г. Решението бе обявено в четвъртък пред Управителния съвет на ЕЦБ. Наследникът ѝ трябва да бъде назначен от Европейския съвет съгласно процедурата, предвидена в член 283 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Членовете на Управителния съвет са благодарили на Лагард за работата ѝ, като обявяването на решението е било посрещнато с продължителни аплодисменти. Датата на оттеглянето ѝ съвпада с 35-ата годишнина от подписването на Договора от Маастрихт.

За възможното предсрочно напускане на Лагард се спекулираше от известно време. Една от версиите беше, че тя може да се оттегли преди президентските избори във Франция, за да даде възможност на Еманюел Макрон да участва в избора на следващия председател на ЕЦБ. Очакваното през януари публикуване на автобиографията ѝ също засили тези предположения.

На пресконференция след решението за лихвените проценти Лагард е обяснила, че иска да има възможност да изразява политически позиции по време на изборите във Франция - нещо, което настоящата ѝ длъжност не позволява.

Германският канцлер Фридрих Мерц наскоро заяви, че при необходимост въпросът за наследника на Лагард може да бъде решен бързо. Според информацията на германски медии обаче се подготвя по-мащабно споразумение, което ще обхване и други важни назначения в ЕЦБ.

Сред тях са наследникът на главния икономист Филип Лейн, чийто мандат изтича през май, както и мястото в Изпълнителния съвет, заемано от Изабел Шнабел. Тя вече обяви, че ще се оттегли предсрочно в началото на януари.

Пред бъдещия председател стои и сериозно предизвикателство - да запази независимостта на централната банка на фона на политическия натиск за по-активна подкрепа на Франция, чиито публични финанси са под напрежение.

Мерц вече е разговарял и с двамата основни претенденти. Първо се е срещнал с Клаас Кнот, а след това и с Пабло Ернандес де Кос, който в момента е генерален директор на Банката за международни разплащания. Германският финансов министър Ларс Клингбайл от Германската социалдемократическа партия също е провел разговори с двамата кандидати.

Въпреки че Клингбайл би могъл да подкрепи своя съпартиец Йоахим Нагел, президент на Бундесбанк, в германското правителство бързо се е наложило мнението, че кандидатурата му има ограничени шансове. Причината е, че Германия вече заема една от най-високите позиции в европейските институции чрез председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

Според източници от Управителния съвет на ЕЦБ основните кандидати към момента са Кнот и де Кос. Назначаването на Лагард през 2019 г. обаче показва, че подобни преговори могат да доведат и до неочаквани решения.

Определението „официални кандидати“ в случая означава, че националните правителства подкрепят съответните претенденти.

Подкрепата на Испания за де Кос не е била гарантирана от самото начало. Безпартийният икономист е назначен за управител на Испанската централна банка по време на консервативното правителство на Мариано Рахой. Днес страната се управлява от ляво правителство на малцинството начело с Педро Санчес, а политическата обстановка е белязана и от предстоящи предсрочни избори.

Въпреки това националното представителство в ръководството на ЕЦБ изглежда е по-важно за Мадрид от партийните различия. Де Кос се възприема като прагматичен икономист, а Испания има сериозни основания да се стреми към председателския пост.

Досега страната не е имала свой представител начело на ЕЦБ, а наскоро загуби и позицията на заместник-председател след оттеглянето на Луис де Гиндос.

Така надеждите на привържениците на Кнот, че испанският му съперник може да отпадне заради липса на подкрепа от собственото си правителство, изглеждат все по-малки. Не е ясно обаче дали евентуална смяна на властта в Испания би променила позицията на Мадрид.

Кнот се ползва с подкрепата на нидерландския премиер Роб Йетен. Франция също е дала сигнали, че може да подкрепи кандидатурата му, ако получи в замяна поста на главен икономист на ЕЦБ.

Сред възможните френски кандидати за тази позиция е Елен Рей, главен икономист и член на ръководството на Банката за международни разплащания. Самата Лагард също е изразявала предпазлива подкрепа за Кнот.

Досега Мерц е давал сигнали, че де Кос има добри шансове да оглави ЕЦБ. В Берлин вероятно разчитат, че при подобен сценарий Германия би могла да получи поста на главен икономист.

Ако обаче Кнот е успял да убеди германския канцлер, че е по-подходящият кандидат от гледна точка на германските консерватори, Париж вероятно ще настоява именно Франция да излъчи следващия главен икономист.

ЕЦБ остави основните си лихви без промяна

При такова развитие Германия може да остане с мястото, което ще освободи Изабел Шнабел в Изпълнителния съвет. По-рано се появиха предположения, че то може да бъде заето от президента на Бундесбанк Йоахим Нагел. Сред наблюдателите на централните банки обаче преобладава мнението, че той едва ли би проявил интерес към подобно назначение.

По време на работата си в Управителния съвет на ЕЦБ Кнот понякога е подкрепял по-строга парична политика заедно с тогавашния президент на Бундесбанк Йенс Вайдман. Впоследствие нидерландецът постепенно е възприел по-умерени позиции.

Някои наблюдатели дори смятат, че Кнот има „гени на Бундесбанк“ - израз, който подсказва близост до традиционните германски разбирания за паричната политика. Това може да го направи приемлив избор за Берлин, ако Германия търси председател, който да отстоява по-консервативен подход към инфлацията и стабилността на еврото.

Високата задлъжнялост на Франция и нарастващата разлика между доходността по германските и френските държавни облигации повишават гаранциите около предстоящите назначения.

Стремежът на Париж да получи поста на главен икономист може да предизвика безпокойство в германското правителство. Ако финансовото положение на Франция се влоши допълнително, ЕЦБ може да бъде изправена пред въпроса дали и доколко трябва да се намеси, без да излиза извън своя мандат.

Всяка форма на парично финансиране на държавните разходи крие риск от засилване на инфлацията. Затова Берлин вероятно ще се стреми да осигури достатъчно силно представителство на своите възгледи за паричната политика в ръководството на централната банка. Целта е Германия да има възможност да се противопостави на натиск от страна на Франция или на други силно задлъжнели държави.

Именно затова преговорите не се ограничават до избора на наследник на Лагард. Разпределението на няколко ключови позиции едновременно би позволило на водещите държави да постигнат компромис, при който всяка получава нещо в замяна на подкрепата си за останалите кандидати.

В четвъртък германският финансов министър Ларс Клингбайл заяви, че решение ще бъде взето „в най-скоро време“.

„Германия ще използва тежестта си като най-голямата държава в еврозоната, за да допринесе за формирането на ново ръководство на ЕЦБ, което се ползва с широка подкрепа и действа отговорно“, заяви той.