„Темата на NOVA”: Историята на една медицинска сестра, избрала професията заради най-близкия си човек (ВИДЕО)

Казват, че са на първа линия на бойното поле. В битка, в която трябва да опазят не своя, а чуждите животи. И то не един, два, три, а животите на трийсет души. И дори повече. Може би вече си представяте война и бойни сцени. Но истината е, че така изглежда дежурството на медицинска сестра в българска болница. В „Темата на NOVA” Деница Суруджийска и операторът Андрей Стоилов ще заведат зрителите там, където достъпът на пациентите е строго забранен. Там, където медиците слагат едни маски, но свалят други. Там, където една сестра трябва да се грижи сама за десетки лежащоболни пациенти.

Според сметките на експертите, за да работи нормално здравната система в България – са нужни около 60 хиляди професионалисти по здравни грижи – сестри, акушерки, лаборанти, рехабилитатори. По последни данни, обаче, общият им брой е около 28 хиляди. А средната им възраст вече наближава 60 години. Кой ще остане след тях? И въобще – възможно ли е здравеопазване без медицински сестри? В търсене на отговори – екипът на NOVA ще провери как се прави изследване, как се възстановява тежкоболен пациент и как се посреща нов живот.

„Най-добрите сестри всъщност по душа са такива. Те са предопределени да бъдат точно такива”, започва разказа си медицинската сестра Диана Георгиева, която е и председател на Асоциацията на професионалистите по здравни грижи.

От разстояние: Хирург в Китай оперира пациент в Плевен с помощта на робот (СНИМКИ)

Диана има 25-годишен стаж като сестра. Разказва за случай, който се оказва знаков в работата й.

„Докараха жена, намерена на улицата. Госпожата беше с инсулт, с много тежки увреждания. Какво се оказва? В ранна възраст дамата е била много млада, някаква семейна драма, нещо се е случило и тя се е принудила да остави трите си деца в различни домове. Звъннаха ми от Първо районно и ми казаха: „Намерихме дъщеря ѝ. Тя ще се свърже с теб”. Дъщерята ми звънна и казва: „Искам да видя майка си, аз я издирвам 30 години, дръжте я жива”, разказа сестрата. 

„Представете си какво означава това. Успяха да дойдат и синът ѝ, и дъщеря ѝ, и да доведат и внуците ѝ. Трябваше да нарушим протокола, за да влязат. Беше изключително емоционална среща, след което дамата почина. Но тя почина с усмивка. И си казваш в такъв момент – има и друга страна – човешката страна на нещата. Защото се сблъскваш с най-различни съдби”, допълни тя.

Хиляди пациенти – всеки със своята съдба и болки – идват и при Цветомира Конова. Тя е старши рехабилитатор в столична болница. Казва, че напоследък се налага да възстановява все повече хора с фациалис – парализа на лицев нерв. Цветомира е категорична, че основа причина е стресът. При тези пациенти задачата на рехабилитатора е да обучи мускулите на лицето, за да може движенията отново да се върнат

 „Когато е травматична увредата, когато е прекъснат нервът – там е много трудно да върнеш и инервацията. Но хубавото е, че в България вече имаме добри специалисти, които правят така наречените транспозиции – взимат от друг нерв, някой, който е по-второстепенен, и правят присаждане на лицето. Tози нерв – новият, който е на лицето – трябва да го обучим да функционира на лицето”, обяснява Цветомира.

Сред пациентите, за които тя се грижи, е Павел Желязков. Мъжът е бил с тежка парализа на лицето след настинка. Първоначално мислел, че получава инсулт. Въпреки лечението в болница, имало риск да загуби окото си и не можел да говори. След като двама кинезитерапевти му казали, че случаят е безнадежден, открил Цветомира Конова. А пет месеца след началото на рехабилитацията при нея, Павел вече е напълно възстановен.

„Избрах тази професия, тъй като аз съм отгледана от баба и от дядо, за които се грижех и се грижа до ден днешен. И благодарността, която получавам от тях, ме зарежда страшно много и си дадох сметка – защо да не го направя и за други хора? И не съжалявам”, споделя Цветомира.

И допълва: „Грижата за тези хора просто ме съживява. Ние сме голям екип в клиниката и всеки ден се грижим за различен брой пациенти. Но независимо от трудностите, никога не бих си сменила професията".

Колко ни струва здравето и защо пациентите доплащат за медицинска помощ и лекарства

По данни на съсловиет, общо около хиляда рехабилитатори работят в цялата страна, като в някои райони се налага един професионалист да обслужва няколко населени места.

„В градове като Кюстендил, Тетевен, Момчилград, Царево –не можеш да стигнеш хиляда евро чисто заплата. И отиваш да работиш още някъде и още някъде, уморяваш се, прегаряш и в един момент си казваш „стига”, ”, казва Диана Георгиева от Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи.

Според нея, общият брой на сестри, акушерки, лаборанти, рехабилитатори е около 28 500, а сметките показват, че липсват минимум още 30 000. Медицинската сестра споделя своя лична история.

„Преди година и половина попаднах в много лоша ситуация, в изключително болезнена ситуация. Завеждайки баща си на преглед, той се влоши и по време на едно рутинно изследване направи инфаркт. Дойдоха трима лекари и една колежка. Изведнъж колежката трябваше да се грижи, да раздава ампули, да приготвя тръба за интубация. Тя не можеше да направи всичко сама. Сама на трима лекари! Няма как да стане. И тогава влязох с ясното съзнание, че нямам право да съм там, защото не съм на работа. Никой не ми каза: „Излез, махни се”, разказа тя.

Какви разтърсващи лични истории крият колегите на Диана? И има ли спасение за тежките дефицити в здравеопазването ни? Гледайте  във видеото.