Интервю с водещия на „Големите надежди” броени дни преди срещата му с малките музикални таланти в шоуто по Нова

Водещият на „Големите надежди“ Драго Симеонов е любим радио глас, телевизионно лице, колумнист и най-важното – дете по душа. Броени дни преди срещата му с малките музикални таланти в шоуто по Нова, което стартира на 12 март, върнахме Драго назад във времето, за да разкаже най-ярките си спомени и най-веселите истории от детството си.

Как Драго Симеонов би описал себе си с три думи?
Събирач на разни неща.

А как би те описал синът ти?
Току-що го попитах, отговори: „Леко брадат”. А истината е, че съм любимата му боксова круша.

Какво прави Драго Симеонов в свободното си време?
Доколкото го познавам, опитва се да спи, докато аз го ръчкам да не се занимава с глупости.

Какво те усмихва?
Усмихват ме умерените глупости.

А какво те натъжава?
Натъжават ме прекалените.

Каква музика слушаш?
От дете обичам Джони Кеш. Гласът му ме успокоява. Със сина ми го наричаме „Дядо Джони”, защото няма начин да не ни е роднина.

Какво беше детството ти?
Детството ми беше любопитно с някои елементи на щуравост. Бях отговорен палавник и правех само необходими бели, но понякога нуждата от тях беше наистина голяма.

Най-голямата пакост, която си правил?
Колебая се между това как пукнах главата на съученика ми Тони с камък и как пробвах да се обръсна на седем. Ама и за двете имах сериозни основания, така че не ги броя съвсем за пакости.

А най-яркият детски спомен?
Най-яркият ми детски спомен е как си купувам „Дъга” №3 сам от една будка за вестници. И до днес считам това за една от най-добрите ми инвестиции.

Знаеш ли какъв предмет си хванал при прощъпулника си?
Нямал съм прощъпулник, понеже толкова бързо съм се научил да ходя, че нашите не са успели да го организират навреме.

Първи артистични изяви като малък?
Бях дете актьор – още преди да ходя на училище, съм участвал във филми и тв предавания. Явно не съм бил достатъчно добър, че да не искам после да чувам за кино и телевизия, както се случва с наистина талантливите деца актьори.

А любовта към радиото и микрофона откъде дойде?
От един стар касетофон, на който баща ми ме записваше, а аз бях убеден, че момчето на касетката е с пъти по-умно от мен.

Любима игра като дете?
LEGO. И това не е реклама, понеже фантазията не може да се рекламира.

Любим комиксов герой?
Добромир – първият български каратист.

А любима детска песен?
Музикалният фон на „По света и у нас”. Бях му измислил собствен текст.

Какво от детските ти години най-много ти липсва днес?
Сърмите на баба ми. Тя умееше да свива сърми, най-вече моите…

Първата детска любов?
Бях влюбен в идеята да стана като Брус Ли. Иначе за известно време обичах червенокосата Лили.

Как пазиш детското в себе си?
Не го пазя, но и то не е тръгнало да си ходи ни най-малко.

На какво най-често си играете със сина си?
На филми.

Какъв е подходът ти към децата?
Да им покажа, че човек остава дете, дори когато е „малко брадат”.

На какво те учат децата?
Децата ме учат на това да бъда искрен като тях, но никога да не казвам всичко, което ми е на езика, както правят те. Най-ценният урок от сина ми е, че никога не можеш да си прекалено уморен за забавления.

Какво трябва да направи едно дете, за да спечели на своя страна Драго Симеонов?
Аз вече съм на негова страна, сега само трябва да решим кой е от другата страна и да обмислим план за действие.

Коя е голямата надежда на Драго Симеонов?
Голямата ми надежда е винаги да има надежди, пък макар и малки понякога.

Какво има в кутията за приказки на Драго Симеонов (бел. ред. - Драго традиционно е част от инициативата „Пощенска кутия за приказки”)?
Моите приказки не седят в кутия, разказвам ги постоянно.