Ирина Митева: В момента за мен киното е по-голямото предизвикателство

Ирина Митева е родена в Добрич и през май миналата година завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ в класа на проф. Пламен Марков. За образа на Лора в постановката "Нирвана" печели награда за най-добра женска роля от Фестивала на малките театрални форми, а в последния сезон на хитовия медицнски сериал "Октраднат живот" влиза в ролята на Ина Фотева. В интервю за в. Всичко за семейството актрисата разказва за образа си, екипа на продукцията, театъра и киното. 

- Търсиш ли себе си в Ина Фотева?

- Да, нужно ми е. Но зависи от жанра, от самото представление. В някои не се изисква някакви силни чувства да минават през теб. Там е важен начинът, по който присъстваш. Но за роли, които са много емоционални и много близки до нашия живот, вече няма как да не търсиш препратка към себе си. Ние двете с Ина Фотева много си приличаме и много сме различни. Обичам си я. Много мои лични неща съм споделила с нея. Има и такива, които на мен никога не са ми се случвали.

И ми е било интересно да търся как би реагирала тя. На мен не са ми предлагали ин витро с материал от сина на мъжа ми. Как се реагира на такава новина? Направо нечовешко е. Едно безкрайно и интересно изследване е.

- Мислиш ли си какво би искала да ѝ се случи?

- Някои неща си пожелавах и имам чувството, че сценаристите наистина са ми чули мислите. След една седмица се появяваха в сценария и ми беше изключително забавно. Например много ми се искаше с нейните енергии и мантри в един момент да има сцена, в която толкова да е в безизходица, че да седне и да започне да медитира като единствен изход.

- Как те приеха в екипа?

- Всички са прекрасни. Нямам предвид само колегите актьори, а наистина всички от екипа. С такава любов ме посрещнаха! Винаги са се грижили много за мен. Не съм имала никакви проблеми. Благодаря на всички.

- Елегантната Фотева промени ли отношението ти към облеклото?

- Определено да. Моят личен вкус за обличане не се е променил, но ако ми се наложи, вече знам как да се облека. Влязох девойчица в НАТФИЗ, а ние изкарваме там 4 години, 7 дни в седмицата по 14 часа в денонощието. Ставаш сутринта и обличаш първата блуза, която видиш. По цял ден се въргаляш по някакви мръсни подове, никой не го интересува как изглежда. Излизайки от академията, още се взираш какво се случва и как се случва. И изведнъж в този сериал се оказах с токчета и прически. Шегувах се, че отдавна не съм виждала себе си. Моята коса е силно чуплива, а в сериала винаги съм с права. Исках един почивен ден, в който да видя Ирина, не Ина. Доста беше забавно да видя себе си като жена.

- Театърът ли ти е по-голямото предизвикателство?

- За момента е киното. В театъра боравиш с голи ръце, а в киното имаш някакви толкова малки инструменти, които все още едва държа с двата си пръста. Направо не знам как ги държа. Средствата, начинът на присъствие са доста различни. За момента в киното имам по-малко опит и знание и ми е много любопитно. Непрекъснато научавам нови неща и знам, че не знам много неща. А театърът е голямата ми любов. В него има този адреналин да изляза на сцената и да няма начало и край. Ако ще таванът да падне, трябва да измисля как да продължа. Няма стоп. Киното не може да ми го даде. Там във всеки момент мога да спра и да кажа: "Стоп, стана гаф, дай от начало". Тази кондиция, която ти е нужна за театъра, е някакво извънземно използване на собственото ти тяло. Толкова много процеси се случват в теб, че на мен ми е безкрайно интересно да ги изследвам.

- Когато изгаснат прожекторите, бързо ли ставаш Ирина?

- Много зависи от ролята, но и от деня. Едно и също представление няма. Въпрос е и на публика. Сънуваме заедно един и същи сън и той винаги е по-различен. Понякога успявам бързо да се абстрахирам, друг път ме е яд, че не успявам. Но се старая да живея на сцената.

Цялото интервю с Ирина Митева може да прочетете във в. Всичко за семейството.