Събитието е посветено на идеите и реализацията на проекти, които минимизират ефектите на климатичните промени

Целта на херпетолога Деян Духалов е да спаси повече от 2500 костенурки. Той работи по проект за опазване на двата вида костенурки: шипобедрена и шипоопашата, с местообитание на територията на рудник „Ада тепе“. TEDxVitosha COUNTDOWN, което дава трибуна на иновативни проекти за опазване на околната среда. Гост в студиото на "Социална мрежа" е херпетолога Деян Духалов, който ще бъде лектор на предстоящото издание на форума.

Какво представляват видовете шипобедрена и шипоопашата костенурка?

„От 40 години се занимавам с влечуги и земноводни. Страст са ми от дете и костенурките са ми най-интересни. Особени същества са. Имат коруба и се движат бавно. Не са като много други животни. Двата вида шипобедрена и шипоопашата костенурка, които обитават България, могат да бъдат намерени на много места в страната. Местообитанията им все повече намаляват. Разнообразни са местообитанията им и предпочитат хълмисти места, с гора и храсти. Понякога обитават и открити места. Имат сезони движения, в зависимост от затоплянето и влажността. Обикновено са по по-откритите места през пролетта,, когато е по-хладно. В топлото време обитават гората или в дълбоки дерета, където има вода. Предпочитат да зимуват на открити места, които не могат да се наводнят", разказва Деян Духалов.

Защо намаляват местообитанията им?

"Местообитанията им се променят през последните столетия. Основната причина е начина на ползване на територията от хората. Например една голяма нива от 1000 декара не може да е местообитание на костенурки, но ако тя е като преди 100 години, когато е имало синори и малки нивички с храст и дървета, това е прекрасно обитание да тях. Когато ползваме едно място, ние получаваме икономически ползи. Имаме продукция от него, но трябва да се наясно и какво унищожаваме. Това е важно за нас, тъй като е наш актив и нашата среда. Ако екосистемите ни не са здрави, тъй като ние сме част от тях, и ние няма да сме здрави. Логиката е когато взимаме от природата нещо, трябва да го направим така, че да увредим възможно по-малко."

Какво представлява амбициозния проект?

„Нашият проект започна през 2008 година, когато ме поканиха да направя оценка за инвестиционно намерение за добив на златни руди в Крумовград, Източни Родопи. Този район е богат на сухоземни костенурки. Първоначално се оценяват териториите колко са качествени за костенурки. Проследява се колко животни има и в какво състояние са. Дават се препоръки за ключови територии, които да не се включват в проекта. Хората, които направиха проекта се съобразиха  всичко написано като препоръки. Проектът бе преправен изцяло. През 2012 година започнахме да подготвяме териториите за усвояване, а строителството завърши през 2018 година. Подготовката бе голяма, така че въздействието върху околната среда да бъде минимална. През 2012 година получихме разрешение да изнасяме костенурки от местата, където ще се копае, за да няма животни, които да бъдат наранени. Оказа се, че те са много привързани към местата, които обитават, затова всичко, което пренесохме през 2012 година се завърна. Осъзнахме, че за да сме коректни към животните ще трябва да отнемем по-малка част от дома им. Затова на следващата година направихме ниска ограда, която да ги спира. Дълга беше 6,5 км и идеята ни беше да имаме минимално въздействие върху животните. Тогава не знаехме колко са големи техните територии и се надявахме да не са извън дома си. След като направихме множество изследвания разбрахме, че животни подобно на хората са индивидуалности. С времето установихме, че костенурките се научиха за оградата и си намираха други пътеки. Животните, които сме маркирали през 2013 година не са се променили много през 2022 година.

Имам интересно наблюдение, че тези, които се научиха да скитат, заради нас, се оказаха травмирани и се разбра, че животните са много чувствителни. Животните, които сме преместили се оказаха много по-скитащи от другите, но започнаха да си намират свежа храна през неблагоприятното време. Така че когато човек прави на пръв поглед нещо лошо, не знае дали е такова, преди да го провери."

Трябва ли проектите да бъдат подчинени на нуждите на природата?

"Трябва да има баланс и да се научим кои са дребните неща и да не пречим и на индустрията. От нея сме зависими всички ние. Много са противниците за добив на метали, но почти не познавам хора, които да не си купуват такива., чрез телефони, автомобили. Трябва да може да се отсяват проекти, които са значими и имат голямо въздействие, от по-дребни дейности и проекти“, споделя мнението си за поведението на индустрията Деян Духалов.

Редактор: Райна Аврамова